Варненката Славена Петкова успя да прикове вниманието на обществеността с една много интересна и дръзка модна линия, провокирана от познатите на всички шахматни найлонови торбички. Озаглавила е темата на модната си линия „Шах серия 25 плюс“ и главен герой е масово произвежданата едноименна найлонова торбичка. Чрез работата си, която Славена определя като съвременно изкуство, иска да придаде стойност на тази култура, изпълвайки я с нов смисъл. Като част от проекта „Шах серия 25 плюс“ младата варненка проучва използването на масово произвежданите едноименни български торби и документира резултатите и наблюденията си от процеса във фотокнига и капсулна колекция.
"Ние виждаме само мрак, който танцува в проблясъците на златната торбичка. Някои от хората изглеждат комично, уловени в стоп кадър, но ние не им обръщаме внимание, обсебени да открием торбичката", споделя в рецензия актрисата Ива Тодорова за работата на Славена. Интересното е, че шахматната торбичка не отива на нищо, естетически тя не е издържано допълнение на облеклото или индивида. Но много силно отива и подкрепя тази принципна безнадеждност, присъща на века, на държавата. Шах и мат в злато и сребро, без да знаем кой е създал този щрих, точно както не знаем откъде идва конкретната тъга на всеки един от участниците в проекта, но го разбираме и му съчувстваме заради познатото и нам усещане за безнадеждност", допълва Тодорова.
"Независимо от пространство, място, географско разположение или пък климатични условия един мотив, един своеобразен знак пътува навсякъде. Той е и на улицата, и на автобусната спирка, и на излизане от магазина; понякога хванат под ръка, друг път почиващ на пейката на автобусната спирка, друг път прилежно покриващ някоя покупка. Няколко квадрата, отпечатани на найлон обикалят страната, често пъти в многократна употреба, далеч от първия път, в който са видели бял свят. Много тоталитарни режими биха завидели на толкова лесно и доброволно разпространение на един знак, който обаче не е свързан с никакво послание. Някакви си квадрати не носят информация за нищо. Това не е символ на удоволствие, протест, забрана. Не е дори някакъв артефакт, изваден от своя контекст. Ако окото на Славена Петкова не беше уловила физическото, а и социално разпространение на тази щампа, отпечатана вероятно върху милиони найлонови торбички, то вероятно ние щяхме да сме все още слепи за всепроникващата и безкритична сила на пазара", споделя в рецензия режисьорът Петър Денчев.
"Тази щампа всъщност служи за маркировка. Носиш ли този знак, значи рано или късно си бил дамгосан от някоя продавачка, която е сложила нещо в това парче найлон. Маркиран веднъж, вече е удобно да се вмъкнеш сред останалите и да приложиш своята универсална придобивка и в разни утилитарни занимания и цели - можеш да слагаш по нещо, което ти трябва за работа; сандвич, някой друг банан, стар вестник с не докрай решена кръстословица. Можеш да скриеш и бутилка водка на излизане от магазина, да увиеш обувките, които трябва да занесеш на поправка. Бавно, но сигурно решаваш, че пазарът работи за теб. Ти и той сте едно. Дори нещо много повече. Създадени сте един за друг. Докъде бихте стигнали?", добавя Денчев.
Какво е провокирало Славена Петкова да изследва феномена на торбичката със шахматния мотив, какви въпроси си задава, каква е концепцията ѝ и какво иска да предаде чрез нея? Чуйте от репортажа на Нина Милошевич.
27 април е Световният ден на дизайна. Той се отбелязва за пръв път през 2006 година в САЩ, след решение на Професионалното обединение на дизайнерите. Дизайн се нарича естетическото и ергономично комплексно свойство на дадено изображение или изделие на приложното изкуство или промишлеността. В разширен смисъл засяга и конструкцията на дадено изделие.
Не бива да се бърка с пълното значение на оригиналната дума design на английски език в смисъл на (основно) проект (архитектурен, строителен или друг), план, скица, чертеж и (разширено) модел, конструкция, композиция. Масово в България е възприето значението на думата „дизайнер“ като творец – приложник, който оформя естетиката или ергономията на произведение на изкуството с функционална стойност, изработвайки дизайнерски проект. Този проект може да засяга или описва и конструктивни, технологични или други страни на изделието. Работата на дизайнера по определен проект започва с получаване на задание, което поставя определени параметри на проекта, продиктувани от технически, маркетингови или други сфери.
Видовете дизайн са промишлен, интериорен, моден, мултимедиен, графичен, уеб дизайн.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..