Установиха мутация на британския вариант на COVID-19 в България

Мутация на британския вариант на COVID-19 е установена при две жени в Северна България, съобщи проф. Кантарджиев по време на седмичния брифинг на здравние власти за ситуацията с разпространението на COVID-19. 

Tой посочи, че миналата седмица са били получени данни от Северна България, че две жени, едната на 60, а другата на 65 г. с британския вариант, който доминира между 95-97% в нашата страна, е била наблюдавана мутация в началото на спайк протеин.

„Това е протеинът на шипчето. В българския щам на 25-то място са заменени аминокиселини. Протеинът обаче не се е променил така, че ваксините да не му действат и затова този щам е под наблюдение. Областта, в която го открихме започнахме по-интензивно да следим тези случаи и да ги секвенираме“, посочи той. Двете пациентки, които са били поставени на домашно лечение, вече са здарви, уточни Катарджиев.

Кантарджиев е категоричен, че няма нужда да се търси нова ваксина и да се търси нов генетичен метод.

„Засега такива щамове по света все още няма. Щамовете, които са притеснителни – бразилският, южноафриканският. Ваксините, които се правят в Европа действат, защитават, но по-слабо отколкото предишните варианти“, заяви професорът.

Председателят на Националния ваксинационен щаб проф. д-р Красимир Гигов посочи, че общият брой на ваксинираните до момента е 620 075 души, като с втора доза са 123 381.

„Вчера са ваксинирани около 15 000 души. Поставени са около 240 000 дози от ваксината на „АстраЗенека“, „Модерна“ – около 81 000 дози. По отношение на отделните сектори от обществото: 116 665 възрастни хора над 65-години са ваксинирани, а служители, които участват в поддържането и функционирането на държавата - около 80 000. Педагогически специалисти – около 43 000 души. Лицата, които бяха пряко ангажирани с изборния процес, са около 40 000 души. Специалисти по здравни грижи: около 20 000, лекарите са около 333 450, зъболекарите около 5 000, магистър-фармацевтите – около 2 700“, отчете той.

Проф. Гигов, че основно ваксините са поставяни в лечебните заведения - около 284 000.

„По отношение на общопрактикуващите лекари – 154 000. С този темп всички ваксини, които са пристигнали в България, са използвани веднага, както и са запазени дозите за втора игла там, където е необходимо“, допълни той

Румънският и чешкият щам на коронавируса нямат разпространение и не променят защитните сили на ваксините, каза още проф. Тодор Кантарджиев, предаде БГНЕС.

„Трябва да дефинираме две много важни понятия. Има една група от новопоявили се варианти на притеснение: това са варианти, които притесняват световните здравни власти. Това е квалификация на Центъра по контрол на заболяванията в Стокхолм. Такива са британският, бразилският, южноафриканският и нигерийският вариант. При тези нови варианти, които има малко разпространение, но други като британския заляха и вече са повече от 99% в нашата страна, има някои промени, които променят щама, променят неговата проява като заболяване, променя се възрастта на засегнатите, променят се някои от другите елементи от клиничната картина. Това са щамовете и вариантите, будещи притеснение“, обясни Кантарджиев.

Той посочи какви са и останалите варианти на коронавируса.

„Втората група са варианти, които се появяват и изследват. Това са варианти в процес на изследване. Такъв е, например, френският. В момента данните от Франция са, че много рядко се среща такъв вариант в областта, в която се е срещна за първи път. Имаше и чешки вариант, който беше оповестен в „Туитър“ от някакъв биолог. И румънският, и чешкият вариант бяха съобщени в „Туитър“. Не бяха съобщени на авторитетна държавна институция. И чешкият, и румънският щам са щамове, които се класифицират от Центъра по контрол на заболяванията като щамове на проучване“, уточни още той.

По думите на директора, това което е притеснило учените при румънския щам е замяна на аминокиселини, които са доста различни в своето електростатично натоварване, което може да измени молекулата на спайк протеина, да промени вируса, така че по-малко да му действат ваксините, по-трудно да се доказва с генетични методи.

„Оказа се, че такова нещо няма. Румънският и чешкият не променят влиянието на ваксините към защитните сили и диагностичните методи“, подчерта проф. Кантарджиев.