Лесна работа... в очакване на Тодоровден

Здравейте и хубава среща в рубриката на Радио Варна „Лесна работа“ с мен – Даниела Иванова!

Днес, докато кротичко чаках в една институция, направих импровизирано проучване. Без претенции за представителност, тъй като бяхме двадесетина души, прилежно гушнали папки с документи. И трима зад гишетата. Интересуваше ме настроението в понеделник. И знаете ли? Всички бяха в добро настроение. Бяха чудесни. Започвам от младежа, който на въпроса ми: „Опашка за регистрация?“ стегнато отвърна: „Аз!“. Така спести безсмислените детайли и разсмя себе си и мен. И завършвам със служителката, приела заявлението ми. Беше мила и усмихната.

Между началото и края на преживяването, се вгледах в най-младата от работещите. В очакване на следващия клиент, тя бе вдигнала поглед някъде високо, високо. Напомняйки ми, че е редно в извадката да фигурира и онази част, която представлява традиционното увлечение на българина по приказни сюжети.

Предполагам, че за секунди отскачаше до друг свят... Свят, в който вместо бюра, гишета, входящи номера и заявления, блестяха изгреви, два реда стъпки по брега, вишнев цвят, хамак в гората, малинова торта и принц. Задължително на бял кон. Онзи няколкосекунден свят, който освежава и усмихва, който ни помага да поемем дъх и отново да продължим в начертаните делови посоки.

Мда... Нямам представа накъде клоняха мислите й, но по искрата в погледа съдя, че там по всяка вероятност парадно влизаше принцът. Е, в реалността го измести „номер 174 да заповяда на гише две“... И блясъкът леко помътня. Но така е в живота: освен въображаеми събития, има осигуровки, трудова характеристика, възнаграждение... такива едни не по-маловажни неща...

Можех да я успокоя, разбира се! Да й кажа, че по-разумно е да залага на работата с клиенти, отколкото на тази – с принцове. Не за друго, а заради белите коне. Обиколила съм много конни бази. И, повярвайте, има огромен дефицит на бели коне. По един-два в база. А където са повече, компенсират местата с абсолютна липса. Няма начин да обслужат дори една милионна от мечтателките. При такъв дефицит в основния ресурс, трудно се подхранва вяра в сбъдване, нали?

Добре. Вижте... Принцът си е лично ваша работа, но като стана дума за коня, не мога да пропусна, че в събота е Тодоровден. И едно от най-красивите събития, които можете да си подарите, е да отидете на конната база и да погледате.

Коне, ездачи, хармония, изящество. Да се насладите на картинката: детенце, протегнало ръчички да погали коня! И на елегантната и впечатляваща гледка: движение на ездач и кон в божествена хармония, сякаш всеки от тях внимателно слуша мислите на другия и следва неговия ритъм... В едно цяло, в пълно приемане, разбиране и обич.

Едновременно радва и припомня колко лесна работа е постигането на хармония! Стига да не забравяме главното условие: процесът е двупосочен. Кон и ездач. Всеки се отнася с обич към другия и прави усилие, за да има баланс.

Във всекидневния живот: човек и друг човек. Внимание, уважение, грижа, усилие. Двустранно. И ето ти – хармония. Лесно е, а дарява красота и радост, вдига погледа много над хоризонта! И съвсем не са споменатите приказни сюжети! Това е чудесният наш живот.

Хубава вечер и хармонична седмица от мен – Даниела Иванова!