"Лесна работа" на 8 март с Даниела Иванова по Радио Варна

Здравейте! Аз съм Даниела Иванова и нямах търпение за тази наша ефирна среща в понеделник, в рубриката „Лесна работа“ по Радио Варна.

Осми март. Какъв чудесен ден, нали? На този ден децата правят картички за мама. Навремето залепяхме върху картон несръчно изрязана осмица, в горното кръгче поставяхме своя снимка и допълвахме любов с едно разкривено, трогателно „За мама“. Бяхме на пет. Още не подозирахме, че осмицата, от която жизнерадостно надничаме, символизира безкрайността, двоякото значение на всичко съществуващо и състоянието на баланс. На пет светът е ясен и необременен от подробности.

И да, прекрасен е днешният понеделник, нали? Каквото и да празнувате, ще вдигна наздравица за вас и за празника! Ще го направя по-късно, след работа. А по-рано, преди рубриката „Лесна работа“, се отбих в близката цветарничка. След мен надникна младеж, с въпроса: „До кога работите?“. Флористката отвърна: „Според член 68, алинея първа от Кодекса за социално осигуряване, до 61 години и 8 месеца, при положение, че имам 36 години трудов стаж“. Лесна работа е да превърнеш делничен въпрос в повод за усмивка. Едно несъответствие в ситуацията и си готов.

И после: лесна работа – да прескочиш от усмивката – в огледалното кръгче на споменатата осмица. Клиентка възмутено обобщи ведрия диалог: „Нямам думи!“. Не е тайна какво следва, когато жена въздъхне, че няма думи. В най-добрия случай отваря уста... и не млъква поне половин час. Днес творческите усилия бяха насочени към законодателя, европейските регламенти и международния договор. Допускам, че дамата и до момента продължава споменатото „нямам думи“.

На изповед при приятелка. С чаша вино и валидол.

Какво облекчение, че Жан-Мартен Шарко е възпрепятстван да наблюдава този и подобни случаи, по обективни причини. Иначе имаше да описва, да класифицира, да причинява размисли и объркване сред населението. Но да оставим нещата каквито са: Шарко формулира някои закони и, използвайки хипноза, успешно лекува пациенти; Зигмунд Фройд се отнася с интерес и уважение към откритието на споменатия френски лекар и, повлиян от работата му, смело тръгва напред към понятието „несъзнавано“, за да извърви дългия и вълнуващ път към психоанализата, а ние се сдобиваме с букетите, за които сме влезли в цветарницата, и продължаваме напред.

Специално аз бързо отметнах всички задачи, които понеделникът по стара традиция щедро предложи на вниманието ми. И се озовах пред огледалото, на път към ефирната ни среща. Впрочем, етапът „пред огледалото“ отнема време. Споменавам го, в случай че се стягате за излизане. При мен е така: да ме накараш да бързам, е все едно да спориш с компютърна програма и да нервничиш срещу монитора: „Хайде, закъсняваме! Моооля те!“.

Програмата така или иначе трябва да изпълни всички заложени действия. Разбирай: да се гримира, да промени прическата си няколко пъти, да смени поне шест блузки, които не подхождат на този костюм... Не - на другия... Ох, и със зеления не е добре... „Чакай малко, ще облека червения! Сега как е?“. Просто програмата се зарежда. От нула до сто процента.

Лесна работа е да почакате и после всичко ще е хубаво.

А сега, ако тръгвате за среща, усмихнете се на образа в огледалото, на пленителния блясък в очите му, и вървете! Имайте чудесна вечер! С близки хора, приятели, родители, деца, любими. Поглъщайте ненаситно всяка секунда обич! Ако човекът до вас е смисълът, сутрешната целувка, усмивката от дъното на чашата с капучино, смехът по пътя към дома, ръката, за която ще се хванете, за да добиете кураж и опора, докато минавате по тясната пътечка над пропастта и слънцето, което ви кара да грейвате, дори само щом помислите за него..., кажете му го! Това са чудесни неща. Трябва да се чувстват, да се казват, да се знаят. Вероятно те правят човешките ни вселени толкова прелестни и необятни, а живота – тъй очарователен. Лесна работа е да живееш щастливо, в радост и любов. Хубав празник от мен – Даниела Иванова.