"Лесна работа" всеки понеделник с Даниела Иванова по Радио Варна

Здравейте! Аз съм Даниела Иванова, а вие слушате „Лесна работа“. Звучи ви познато?

Да. Романът ми, озаглавен „Лесна работа“, наскоро излезе от печат и ни вдъхнови за едноименната рубрика. Благодаря за тази възможност на екипа на Радио Варна, който заема специално място в сърцето ми! Щастлива съм, че е взаимно!

Питате: „Защо в понеделник?“ Та нали според учените именно понеделник е най-стресиращият ден от седмицата? Пред нас – пълен бележник с неотложни задачи, а зад гърба ни – неделното излежаване и цялото блаженство, посветено на себе си и на любимите хора, животинки и занимания. Според субективното ни усещане за време и качество на живот, в понеделник всичко изглежда прекалено внезапно и ускорено.

И, да! Тук идва рубриката „Лесна работа“. Като шоколадов бонбон с ягоди, нар или мента. Ударна доза енергия. За настроение. Освежава, мотивира, избистря погледа и подхода към задачите, които очакват да бъдат решени през седмицата. Добавя приятно вълнение и усмивка.

Обобщавам: с рубриката „Лесна работа“ си поставяме извънредно важната стратегическа цел да реабилитираме този чудесен ден - понеделник, да върнем добрата му репутация и да оформим правилно отношение към него. Без да се влияем от споменатите проучвания и от други фактори като: Марс във Венера, Меркурий в мола, Луна без курс и без шофьорска книжка, край на ретроградна диета, начало на делови обяд, Сатурн в лошо настроение ...Моля, специалистите в тази област да ми простят, ако съм объркала нещо! Сигурна съм, че за тях подобни сигнали са също толкова важни, колкото за други хора са от значение съветите на Наполеон Хил, Брайън Трейси или Ричард Брансън, колкото е важна стратегията „Син океан“ за любителите на „умни стратегически ходове“, или колкото належащ е червеният цвят в гардероба на всеки ценител на модните тенденции за сезон „пролет/лято 2021“... И да се върнем на думата си: рубриката „Лесна работа“ идва в най-правилния момент, за да превърне понеделника от „Ох, този понеделник!“ в един хубав, силен, смислен, положителен, страхотен ден. Денят на началото.

А с какви очаквания бихме натоварили едно начало? Безспорно, с очаквания за успех. В този ред на мисли, добре е да имаме ясна представа какво точно е успехът за нас. Според мен, ако не сме го дефинирали, съществува реална опасност да го подминем, без да забележим това. И после дълго и безнадеждно да се оплакваме, че ни липсва и да се питаме: „Защо така?“. Много просто. Защото няма как да получим нещо, ако не знаем какво е то. А в случай, че вече имаме отговор, не е лошо да пристъпим и към действие. Този подход ми изглежда определено по-разумен, отколкото да залепнем на столчето пред прозореца и да наблюдаваме света от социална, психологическа и каквато още ви хрумне дистанция, здраво пристегнали маската на собствените си страхове и ограничения. В очакване на идеалното стечение на всички обстоятелства плюс вътрешното усещане, че сме в перфектна форма, за да станем най-сетне от въпросното столче и да вземем, че да предприемем нещо... По който и да е въпрос, включително и по въпроса за успеха. Идеално стечение на обстоятелствата може да не дочакаме никога, а да отлагаме прекрасните неща в живота, докато се крием зад обяснението, че още не сме достатъчно добри или готови да станем от столчето, не ми изглежда правилно. Виждате ли колко лесна работа е да набележиш посоката, да направиш крачка, да успееш? Денят е чудесен за тази цел. Понеделникът, след който ще пием навън капучино с приятели, ще си кажем: „Добре дошъл, месец март!“ и „Честита Баба Марта!“. Нататък е още по-лесно и по-приятно. Ще излизаме все по-често, настроението ще става по-добро, повече ще ценим живота и ще го приемаме с уважението, което заслужава и с усещането за празник.

А той? Шумно ще минава по главната улица в младежки компании. Ще се отбива в заведенията - да побъбри с приятели, да вдъхне онази очарователна комбинация от аромати, която прави деня още по-хубав. Кафе, море, фрезии и бъдеще. Най-прекрасното ухание. Ще пътува, ще се среща с хора, ще организира събития. Песента на подранилите славеи ще открива спектакъла на всеки следващ ден, а по-късно вечерният ветрец ще свири на звездни саксофони. Толкова леко, дискретно и нежно, че само който иска, ще чува музиката. Но вече е март... Всеки ще иска да чуе, нали?

Сега, ако тръгвате нанякъде, ако отваряте поредната врата на живота, направете го с плам, кураж и достойнство! Вървете и дайте своите отговори – за началото, за успеха, за живота! Своите собствени отговори. И каквото и да правите, направете го с желание, със старание и с отношение. Правете го така, че светът, в който живеем, да става по-добър, по-смислен и по-красив. Със всеки следващ понеделник. С всяка стъпка, дума, решение и мисъл. Защото така е хубаво и защото го заслужаваме!