Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да "прескочиш" Камчия

| обновено на 28.11.20 в 08:46
27
Луда Камчия в понастоящем "най-широката" си и разлята част под пътните естакади, в района на Чудните скали.

Месец и половина след като Луда Камчия в района на Чудните скали беше с ширина за "прекрачване", реката вече е 

малко по-голяма и 

става за "прескачане" - все пак малко поваля,

а на места достига до метър и половина - два. Като за скок от място в часовете по физическо възпитание и спорт в училище.

Въпреки това "порастване" на реката обаче, в района на природния феномен, 

тя все още 

наподобява слабо охранена 

виеща се змия насред голяма поляна.

В този си вид - на почти санитарния си минимум, р. Луда Камчия тече след яз. "Камчия", откъдето водите ѝ се отправят по тръбите, за да снабдява Варна, Бургас и по-малките градове, села и курорти с вода за пиене, а част от тях и за производството на преференциална електрическа енергия от ВЕЦ.


Това, което се извива не е змия. Луда Камчия е. Или поне остатъка от нея. В този си вид реката тече след яз. Камчия.


Официални публично достъпни данни за това колко се е свила на ширина и намаляла като дебит и скорост на течението р. Луда Камчия, в сравнение с времето преди 5 или 10 години, няма. Видимата разлика за последните около две години сочи, че е няколко десетки пъти -

представете си

няколко подобни "виещи се змии"

по повърхността  - не само по ширина една до друга, но триизмерно.

Авариен план, който да предотврати водната криза, която се задава заради критично ниското ниво на Луда Камчия и основния язовир - "Камчия", няма

Според месечните графици на Министерството на околната среда и водите, в началото на месец септември полезният обем вода - т.нар. използваем обем, в него е бил 55.28 млн. куб. В началото на октомври те вече са 45.52 млн. куб. м. , а на 13 октомври - 41.9 млн. куб. м. вода.

Оттогава водата и в язовира и в изпусканата след него Луда Камчия продължава да спада.

Днешната Луда Камчия гледана от някогашния мост над нея.

Към дата 24 ноември в яз. "Камчия", тя е вече е едва 20,84% от общия полезен обем.

В абсолютни цифри,

водата в яз. "Камчия",

която е годна за пиене

е само 32.77 млн. куб.м.

Същевременно разрешената за ползване вода за Варна месечно е около 2.5 млн. куб. м,, а за Бургас - малко над 3.5 млн. куб.м. Минимално количество вода отива и за населени места в Сливенска област.

Това означава, че част от водите, които не е трябвало да се използват, са изчезнали.

Буквално!

Официални публични данни къде е водата също няма. Съдейки по справките за дневния приток и отток на язовира, от "Камчия" продължава да се оттича над 100 пъти повече вода, отколкото се влива.

Факт е обаче, че водата в яз. "Камчия" грубо - с този темп на черпене и при очаквана суха зима, подобна на предишните две, ще стигне за три месеца и половина. Доколко обаче е годна и читава за пиене вода на края на полезния обем, дори и преминала през пречиствателна станция на 200 км., а след това и по тръбите, е въпрос, който за момента на получава отговор.

Липсват и данни колко дълго и в какъв обем Девненските извори, към които частично е "закачена" Варна от няколко месеца, ще могат да компенсират ограниченото заради дефицита снабдяване с питейната вода от яз. "Камчия".

Виждате ли надписа XIXI? Допреди няколко месеца беше под вода, не се виждаше изобщо.

Цялата площ, в която днес господства червеникаво-кафеникавата растителност, допреди две години беше заета от пълноводните води на Луда Камчия. Пространството е толкова обширно, че 

могат да се поместят 

няколко десетки стадиона 

с олимпийски размери, а храсталаците да бъдат превърнати в дълго трасе за бягане по пресечен терен.

Понастоящем, за някогашното не толкова далечно във времето речно равнище 

говорят само по-избелелите участъци на граничната част на Чудните скали. Останали на сухо преди месеци, когато започна резкият спад на водите и безводието, сивкаво-ронливите участъци указват и най-високата достигана и вече немислима точка на водите. 


По-бялата част от Чудните скали, указват обичайното доскоро ниво на водата. Няколко метра надолу са последните остатъци от нея.

Идентична е ситуацията 

и на километър от Чудните скали - там,

където Луда Камчия среща яз. Цонево.

И там, данните на екоминистерството сочат, че спадът продължава, макар и в далеч по-скромни обеми. Към днешна дата, "Цонево" (официално съществуващ под старото си име "Георги Трайков") е с полезен обем вода - за напояване и промишлени нужди, от 28.49% или 88 млн. куб.м.

От 10 октомври до 25 ноември, в най-западния ръкав на яз. Цонево, 

водата се е свила почти двойно, спрямо тогавашното равнище. Рибарите с въдици под първата пътна естакада в посока Айтоския проход са ежедневна гледка, а по утъпканите пътища на дъното на язовира, прокарани от 4х4 автомобилите, вече несмущавани се движат и обикновени леки коли. 

Единствената "пречка" са растящите боклуци - пластмасови бутилки, смачкани хартии, опаковки от fast food...

В малкото останала вода, която можеш да прецапаш се оглеждат основите на мостовите съоръжения. Белизната по тях на височина около 18-20 метра показват обичайното за последните повече от 40 години язовирно ниво, което никой в района вече не вярва, че ще види. Затова пък риби засега има. С изчезването на водата, те също остават на сухо.


Един рибар с въдица, втори рибар с въдица...

В пресъхващата част от дъното на коритото на Луда Камчия властват кал и тиня, в която близо 100-килограмов мъж с ръст над 190 затъва на около 6 см. за секунди, а процепите в калта, 

маркиращи бъдещото засушаване, 

са дълбоки над 15 см.


Процепите в дъното на речното корито са дълбоки поне 15 см.

Старият "изплувал" от яз. Цонево мост над Луда Камчия е малко поочукан, но стабилната конструкция безпроблемо би могла да издържи и преминаването на танк. За разлика от пътя, който преминава под Чудните скали, където трафикът въпреки, а може би и точно заради ремонта на Айтоския проход - който ще продължи до средата на декември 2021 г., е относително редовен. 


По този мост, който родените след 1974 са виждали досега само на черно-бели снимки, спокойно може да мине и танк, на само коли.

Два дни след поредното затлачване - 13-о поне подред за годината, устието на Камчия - образувала се от сливането на Луда и Голяма Камчия в района на дългополското с. Величково, е 

отпушено за пореден път
С неблагодарната работа да изринат пясъка на мястото, където реката среща морето, се занимават рибарите от рибарското селище до Лонгоза в най-долното течение на Камчия.


Вляво - морето, вдясно - реката.

Пясъкът е все още като отсечен, мокър и не е започнал да изпръхва. И тъй като водата е малко, а реката ленива, 

вече започва да се образува 

и поредната пясъчна коса - 

за следващото запушване на устието на най-голямата българска река, вливаща се в Черно море. 


Вижте и останалите снимки във фотогалерията.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Първа награда за 2023 г., автор Присила Махмудова 15 г.

Радио Варна с покана към рисуващите деца за конкурса „Моята Коледа”

Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..

публикувано на 25.11.24 в 10:48

Насилието над жени започва от думите

На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...

публикувано на 25.11.24 в 08:55

Честваме Св. Климент Охридски

Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..

публикувано на 25.11.24 в 07:36
РПЦ Харманли

В търсене на по-добър живот

Войната в Сирия продължава вече 13 години. Милиони сирийци се превърнаха в бежанци. Един от тях е Рустом Абдулкадер. Той е на 42 години. Избира живота на бежанец. Едната причина е, че не иска той или синовете му да се бият за някоя от воюващите страните и да избиват сънародници. Втората и по-важната – има болно дете. Засега семейството е в България, в..

публикувано на 24.11.24 в 10:58

Ще се намерят ли скоро средства за ремонт на читалището в балчишкото село Гурково?

Едно от най-старите читалища в област Добрич – това в село Гурково, е заплашено от затваряне заради лошото състояние на сградата. То е построено в периода от началото до средата на миналия век с доброволния труд на местни хора. Заради дългогодишно неглижиране и липса на достатъчно финансиране се стига до момента, в който от Регионалната здравна..

публикувано на 23.11.24 в 10:10

Първият робот в обществена библиотека у нас заработи във Варна

Варненската регионална библиотека "Пенчо Славейков" се сдоби с хуманоиден робот, който беше представен по време на честването на 20-годишнината на американския център, в присъствието на аташето по култура и образованието на Посолството на САЩ в България Ерик Брасил и заместник-кмета на Варна Павел Попов.  Роботът се казва Емма и е част от проект,..

публикувано на 22.11.24 в 15:31

Посланието на буквата К

Вече 35 години Комфорт ООД утвърждава авторитета си на строителна компания, работеща по най-високи световни стандарти и реализираща обекти без комромис по отношение на качеството на строителния продукт. Фирмата се отличава с непрекъснатия си стремеж за усъвършенстване като целенасочено търси предизвикателствата на иновативни и сложни в..

обновено на 22.11.24 в 13:56