Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

НА СЕЛО в Рояк

41
Снимка: Д.Дончева

Тази събота гостуваме на жителите на село Рояк. Стигнах до там през Провадия по пътя за Айтос. След 12 км. има отбивка вдясно, а след още километър се влиза в селото. То е част от община Дългопол и посреща с две табели. Наложило се да сложат нова - светлоотразителна, но не премахнали старата, защото и тя е в добър вид и не пречи на никого. Главният път се вие през селото, а първото впечатление е че в него цари ред и чистота.

Годината на основаване на селото се губи някъде в миналото. Прието е, че е основано през 18 век от жители на съседното село Чайка, за което разказахме вече в ефира на Радио Варна. То пък е вляво от пътя за Айтос и е точно срещу село Рояк.

Основното население в село Рояк е от турски произход. В момента там живеят 250 души по адресна регистрация, а постоянно живеещите са около 350. Има 4 български семейства и едно английско. Купуват се къщи предимно от варненци. Местните се прехранват със земеделие, отглеждат овце, работят в строителни фирми и в чужбина.  20 години кмет е Мехмед Кодран. Предстоят му още 4, защото той печели и на последните местни избори. Какво е да си кмет толкова дълго време?

Мехмед Кодран

Ято птици – това е едно от значенията на думата рояк. Дали и в село Рояк има толкова много птици и затова ли се казва така? Продължавам разговора с кмета Мехмед Кодран – за името и местните забележителности.


Заедно с кмета ме посрещна и Атидже Рафет. Тя е родом от селото. Работи като секретар на читалището, а от 7 месеца е назначена и на длъжността специалист в кметството. Местното читалище се помещава в къщата на неговия първи председател Фикри Хюсеинов, който около 1935 г. се изселва в Турция. Неговият син Айтач е ядрен физик, завършил в Кеймбридж, Великобритания. Читалището се казва "Светлина 1928". Предишното му име е било "гайрет", което означава "търпение".
Оказа се, че от Рояк има доста известни личности. И типични местни обичаи.

Непосредствено до сградата на кметството е тази на Пощата. Две идентични сгради и двете нуждаещи се от ремонт на фасадите, особено тази на Пощата. Олющените стени отвън обаче, нямат нищо общо с приветливите и прясно измазани стени отвътре. Защото за ремонта отвън пари трябва да даде общината, трябват и хора, които да свършат работата, а отвътре – местните могат сами да измажат, както и са направили. В деня на гостуването ми в Рояк Пощата беше заключена, но успях да се срещна с Велиха Исаева, която работи в нея.


Чистият въздух в селото е още по-чист  на Кулата – мястото над Рояк, където се открива панорамна гледка и където е пътят за Скалния манастир. Тръгваме за там, но с излизането от кметството, зад сградата видях местната атракция – комбайна, оставена преди години в тревните площи, на които е монтирана малка детска площадка. Кметът Мехмед Кодран, обясни защо селскостопанската машина е оставена там.


И накрая стигнах до най-високата точка на село Рояк – Кулата, от където се открива невероятно красива гледка. Местните много обичат това място и затова го пазят чисто. Често са там.



Всяко село в България е уникално с нещо свое, нещо типично, нещо местно, нещо – което другаде не може да бъде видяно. Колкото и да разказваме, колкото и снимки да направим – никога не можем да разкажем или заснемем онова, което виждаме със сърцето си. Онова, което усещаме, когато сме там. Така е и в село Рояк. Трябва да си бил там, за да кажеш, че го познаваш. Да си седял в тишината на селското ежедневие, да си гледал отвисоко към хоризонта, да си видял рояка от лястовички и щъркели и да си чул веселата глъчка на другия рояк – децата, заради които селото днес се казва така. Спретнато, чисто и подредено. Няма боклуци по улиците, но така и не попитах защо. Някак става ясно, че местните хора сами чистят и в селото и около него. А доказателство, че не оставят боклук след себе си е пътят за Скалния манастир, където няма нито хартийка, нито торбичка, нито пластмасови бутилки – все неща, които за съжаление оставаме след себе си, когато сме сред природата. Е, тук не е така. Подслаждам с локума, с който местните ме почерпиха, а преди да се кача в колата за Варна,  възрастен мъж ми даде шепа хинап – от дървото в двора му. Този път не можах да видя Скалния манастир на Рояк. Но обещах да се върна. В някоя слънчева събота.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мисия възможна ли е разширението на пътя Варна-Добрич?

Все още не е ясно дали е започнала работата по проекта за разширение на пътя Варна – Добрич. Пари за тази цел са предвидени в държавния бюджет за 2024 година. Това съобщи за Радио Варна депутатът от БСП от Добрич Мая Димитрова. Тя е задала въпрос до министъра на регионалното развитие и благоустройството във връзка с това на какъв етап е..

публикувано на 07.07.24 в 13:21

Атина е в топ 10 туристически дестинации на американците

От храмовете в Япония и термалните бани в Унгария до Цикладските острови в Гърция - това лято американските туристи са навсякъде, а Атина е сред 10-те най-желани от тях дестинации. С поскъпването на долара стойността на парите в джобовете на американците сякаш ги отвежда още по-далеч...

публикувано на 07.07.24 в 11:20

Почитаме света великомъченица Неделя

Света мъченица Неделя е родена в Мала Азия. Още от детството се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император..

публикувано на 07.07.24 в 09:11
Крепостта Овеч

Най-дългото българско знаме ще бъде разпънато на крепостта Овеч край Провадия

През 2018 година в Плевен деца ушиха 740-метров национален трибагреник. Знамето е носено в тържествено шествие през центъра на града по време на празненствата за 3 март. Това е неофициален рекорд за най-дълго българско знаме. Тази неделя, обаче, той ще бъде подобрен. Инициативата е на клуб по народни танци от Варна, ушили още по-дълъг..

обновено на 07.07.24 в 08:46

"Плувно лято" в Каварна

„Плувно лято – 2024 г“ се провежда в община Каварна през месец юли. Смените са четири и в тях се обучават на плувни умения деца от първи до четвърти клас от СУ „ Ст.Караджа“ и ОУ „ Й.Йовков“. Първа смяна приключи успешно с 18 деца от първи и втори клас, водени от Галя Тодорова – учител в СУ..

публикувано на 07.07.24 в 08:28

20-та годишнина празнува Комплекс от социални услуги „Радост“-Варна

С открит урок, празник с балони и много изненади отбеляза 20-та си годишнина Комплекс от социални услуги „Радост“-Варна. Екипът му предоставя помощ на деца със специални потребности, от 2 до 18 години. А за родителите им – консултиране и посредничество.  „Общностна работа“ е може би най-важната за децата и семействата, които често попадат в..

публикувано на 06.07.24 в 10:00

Световен ден на целувката

6 юли е световният ден целувката. Идеята целувката да си има "Международен празник" идва първо на британците, които забелязали, че хората като че ли забравят да се целуват.  Удоволствието от целувката е може би най-интимното чувство, което всеки може да изпита. Но..

публикувано на 06.07.24 в 08:25