А ето какво разказа за това приключение фотографът Христо Русев в интервю на Светлана Вълкова:
След първата фото книга, която ти направи преди време, посветена на мима Герасим Дишлиев- Геро, вече е факт и втората, която е посветена на цигуларя Васко Василев. Тя е много красиво оформена. Първо, от къде ти дойде идеята да снимаш Васко Василев?
Христо Русев: То е много дълъг процес. Това беше една от моите мечти. Аз като малък си бях поставил доста мечти. И мислих, че няма непостижима цел. Просто не знаех как да ги постигна, но знаех, че някой ден ще успея, защото твърде много вярвам в нещата, които съм си поставил като цел и мисля, че няма невъзможни неща. Не знам, аз като бях малък имаше момент, в който много бързах да си сбъдвам мечтите и не ставаше, и не ставаше.. И как сега всички успяват, пък аз няма да мога да успея. После се научих да имам търпение и да си казвам - когато трябва, тогава ще стане. И да си го закодирам в съзнанието и просто да си следвам пътя като фотожурналист, да си се развивам и така... И ако стане, стане. Да не насилвам въобще нещата. Та така случайно стана, защото в пети клас реално ми беше първата среща с Васко Василев. Защото въобще не ми се ходеше на училище. Мислих времето за изгубено в училище. Исках да бъда като големите хора, да работя, да правя нещо качествено. Хората да имат нужда от моята работа, а не просто безцелно да ходя на училище, само за една оценка да се състезавам и да ми е сиво ежедневието. Всеки път, когато се прибирах от училище, ми беше скучно, не знаех какво да правя, бях много отчаян на моменти. Майка ми много обичаше музиката, тя е меломан и покрай нея знаех някои изпълнители. И така един ден си търсех в мрежите, просто написах „violin”- цигулка, харесваше ми цигулката. Това ми беше ключовата дума. И си пуснах някакъв микс. Изведнъж започна да свири цигулка, която много ми хареса. Реших да проверя кой е. Пише - Васко Василев. Разбрах по името, че е българин. Много ми хареса музиката му. Така, след няколко години вече, разбрах, че е много известен, че е концертмайстор на Кралската опера в Лондон - „Ковънт Гардън”. И вече когато бях 10-ти - 11-ти клас работих за един национален вестник „Ежедневник”. Те ме изпратиха да снимам негови концерти. След това пък той ме хареса, неговият мениджър също. Поканиха ме да работим заедно. 7-8 години работихме заедно по различни проекти и така изведнъж след поредния концерт преди няколко години ми дойде идеята да направим документална фото книга. Аз вече имах идея за първата ми фото книга и исках да се специализирам тясно в правенето на документални фото книги, защото може да дадеш много повече от себе си. Работиш с години върху един проект, влизаш максимално в личното пространство на някого...
Ако той ти позволи...
Да, ако ти има доверие. Ти трябва да си го спечелиш естествено това доверие. Затова е много трудно да се правят такива проекти, но пък, ако се направят, наистина си заслужава, защото стават снимки, които са исторически. И наистина, хората, никой не го е виждал в такава светлина. Напълно естествен човек. Точно това искам да покажа през моите снимки. Да изкарам душата на човека, а не просто лъскавото, напудреното на сцена и т.н., което всеки го знае, всеки го вижда. И за мен това е смисълът на документалната фотография - да правим документални фото книги.
Ти затова си нарекъл книгата „Васко Василев зад сцена”.(..) Колко време бяхте заедно плътно, за да направиш снимките за тази книга?
Христо Русев: Ами плътно четири месеца почти ежедневно снимане на различни локации - Лондон, Валенсия, Токио, на други места в Япония, малки градчета, където свиреше по концерти. (..) Но България пък си му е сантимент. Тя си му е най-любимото място, България.(..) Няколко години ни отне. Две или три години ни отне целият процес. А плътно - четири месеца.
Той в предисловието казва: „Когато разбрах за идеята на Христо за този проект, веднага се съгласих. Винаги съм подхождал с голямо любопитство към всичко, което допринася да изразя благодарността си към живота, който имам и към възможността да споделям толкова много обич чрез музиката.” Тази книга е разделена на отделни глави. Какви са те, на какъв принцип ги разделихте?
Христо Русев: Тя е разделена на четири глави. Реално на четирите основни места, на които той живее и твори, и прави нещо с живота си. Това са Лондон, там където е концертмайстор в Кралската опера „Ковънт Гардън”, Испания, където е едно от любимите му места и местата, на които живее - Япония и България. Той обича да се връща много често в България. Затова сме го разделили на четири места. Реално по четирите основни държави, през които минава пътят му и е минавал десет години назад и десет години напред най-малко ще минава пак по тези места. Затова това е като моментна снимка на една част от живота му.
И всяка глава започва с негов и с твой текст?
Христо Русев: Да, всяка глава започва с негов и с мой текст. Той обяснява за това какво това място му носи на него, как той е свързан с него, какво харесва в това място. Аз говоря за това какво е било зад кадър, за работата ми с него, впечатления, забавни моменти.(..)
Какъв човек е Васко Василев? От тези снимки, които виждам аз и които не са на сцена, както ти казваш - изключително весел, забавен, даже щур мога да кажа на моменти. Не знам обаче твоето впечатление какво е?
Христо Русев: Ами моето впечатление е, че на сцената е един много сериозен човек, на репетиции, на всички места, на които трябва да се работи - за него няма извинение. Той отива, работи, спазва строго часове, минути, секунди. Въобще не подценява нито една ситуация в работата, което за мен беше изумително, защото аз трябваше да се науча, че за 15 концерта, примерно в България, ми беше много трудно(..), трябваше да се предизвикам 15 поредни дни да снимам един и същи концерт, с едни и същи неща и всеки ден да се опитвам да направя все по-добри и по-добри снимки. За мен това беше много голямо предизвикателство. На четвъртия концерт ми омръзна, реално. Не ми е омръзнало да слушам музиката, омръзнало ми е да снимам. Беше ми се изгубил погледът и не знаех какво да правя. Но реших да натисна още повече, както той прави, и реално снимката на корицата, която виждате в момента - тя е правена в Асеновград на концерта, който беше на 10-тия ден. Накрая започнаха да излизат още по-добри снимки.(..) А иначе Васко Василев зад сцена е един много забавен, много добър приятел, човек, който не се отличава по нищо от нас, хората, които го гледаме на концертите, хората, които четат книгата. Той е един забавен човек, едно малко, непораснало дете, мога да кажа, което наистина е успяло да запази детското в себе си и не спира да се радва на живота, да се забавлява, и да не приема всичко толкова насериозно, както ние сме свикнали - всеки толкова насериозно да се приема. И най-важното: където и да е в момента – на концерт, на купон, с приятели, той е там на сто процента! На това ме научи и мен. (..)
Цялото интервю с Христо Русев чуйте в звуковия файл.
Христо Русев е млад фотожурналист, роден в Свиленград.Негови фотографии са публикувани в The New York Times, The Guardian, The Times, Washington Post, Wall Street Journal, BBC, CNN, Associated Press, National Geographic Magazine, New York Magazine, ELLE Magazine и други световни медии. От януари 2018 г. Христо Русев е член на Асоциацията на европейските журналисти в България. Снимка на Христо бе избрана сред най-добрите травъл фотографии в класацията на Си Ен Ен през 2019 г.
Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври, сочат доклади на различни лидери в киберсигурността. Това каза Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Занимава се също с експертизи по компютърна криминалистика към Съда и..
Елементарните сметки за мнозинство за съставяне на правителство сочат, че най-логично е то да е формирано от коалициите ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България". Всеки опит да се прави мнозинство с други партии около едната от двете коалиции е игра. Това каза политологът Даниел Стефанов в предаването на Радио Варна Post Factum. Той..
По традиция преди Коледните и новогодишни празници варненската галерия "Арт Маркони" представя сборната изложба "Изобилие". В нея със свои творби участват редица художници - Ангел Атанасов/Ачо, Ангел Веселинов, Васил Петров, арх. Владимир Рачев, Димитър Манолов, Дима Ненова, Димитър Кавръков, Емилия Бояджиева, Ивайло Евстатиев, Илиян Пеев, Клементина..
Интервю с Eicca Toppinen (APOCALYPTICA) APOCALYPTICA започнаха кариерата си с албум с кавъри на METALLICA. Близо 30 години по-късно финландците издадоха и втора част отново с кавъри на METALLICA. На 28 ноември групата ще представи „Plays Metallica Vol. 2“ и в София по покана на „EventEase“ в Зала 3 на НДК. Това ще бъде деветия концерт на..
Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..
Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..
Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...