Найо Тицин: Да прегърнем изкуството с Master of Art

Филмовият фестивал „Master of Art“ е уникално културно събитие и единственият в Източна Европа международен филмов фестивал за документални филми за изкуство. Той се провежда в три града в България — София, Пловдив и Варна. Целта на фестивала е да показва документални филми, които представят талантите и творческия процес в следните категории: Архитектура и Дизайн, Изкуство и деца, Съвременно изкуство, Кулинарно изкуство, Изобразителнo изкуствo и Фотография, Литература, Музика и Танц, Театър и Кино. Фестивалът обръща внимание също и  върху съвременните тенденции във Видео арт и Арт рекламата, както и върху Изкуството във видеоигрите.

Тази година фестивалът преминава под мотото "Прегърни изкуството".

Само дни преди провеждането му на живо във Варна от 1 до 8 септември Ви срещаме с Найо Тицин, създател и артистичен директор на „Мастер оф Арт“. Прожекциите ще бъдат във ФКЦ.

Чухме се през пролетта, по време на пандемията, когато предстоеше онлайн изданието на фестивала, което много хора определиха като доста иновативно. Как премина, случи ли се както го планирахте? Имаше ли проблеми?

Онлайн изданието на филмовия фестивал „Master of art” надмина нашите очаквания многократно. Да, беше една нова форма за всички. Беше едно може би смело решение за някои, но беше неизбежното и единственото решение. Надмина очакванията ни, защото ние не мислихме, че повече от 100-150 души ще се регистрират да гледат. Числото на регистриралите се надмина 900, което при очаквания от 100-150, да видиш 900... Очевидно това беше голяма изненада за нас. И то само от България. Безспорно това беше един голям шанс за всички тези, които са се регистрирали във времето на изолация, във времето, в което трябваше да си седим всички вкъщи, да гледаме и да запълваме това време, да използваме това време за досег с изкуството. По този начин беше даден шанс и на хора извън София, Пловдив и Варна, където традиционно се провежда фестивалът, също да могат да се докоснат и да видят някои от филмите. Така че беше голям успех онлайн изданието на фестивала. Ние там пуснахме за онлайн гледане около една трета от цялата програма, която е планирана за 2020 година. Сега предстои публиката на живо, по кината в София, Пловдив и Варна да може да гледа най-ярките заглавия, които запазихме именно за живия контакт в залите, в салоните.

Изданието във Варна ще е от 1-ви до 8-ми септември. 15 филма преброих аз. Ще има обаче и една подгряваща прожекция. На 31-ви август - Вашият филм за представлението „Медея”. Разкажете за него първо, защото аз за съжаление не успях да гледам самия спектакъл и предполагам и публиката, която не е могла да отиде до Пловдив.

„Стихията Медея” е всъщност документалният филм, който ще има авансова прожекция на 31-ви август във Фестивалния комплекс във Варна. Аз съм изключително голям късметлия, че имах шанса да започна да снимам целия процес и целия етап от работа върху проекта „Медея” още от самото му начало. Още от ателиетата с деца от различните етнически общности в Пловдив и в София. Още преди да е ясно какъв ще е декорът на представлението, дори не бяха определени още основните роли, с изключение на Снежина Петрова, която беше ясно, че е водещата фигура и тя ще бъде в главната роля на „Медея”. И така в продължение на година и половина някъде, аз проследих целия този процес, за да се стигне до деня на спектакъла в Пловдив.(...).

С какво е толкова специална тази „Медея” на Снежина Петрова? Всички бяха много възхитени.

Първо самият проект е изключително добре замислен и проведен. А това някак си е парадоксално, от една страна да въвлечеш деца именно в антична трагедия, в антична пиеса, в която се разказва за убийството на деца от майката. Но всъщност самата трагедия не е за убийството. Тя е за ревността, за непоносимостта да приемеш една болка, за невъзможността да надживееш една болка от обида, за това, че трябва да се научим да живеем не само на плоскостта на чувствата. Защото много често на всички ни се случва да се ядосаме до такава степен, че да искаме да направим нещо, за което после ще съжаляваме. Разбира се, гръцкият епос.. трябва да си даваме сметка, че това е предхристиянска култура, която по друг начин гледа на света, която много повече залага на запазване на общото, на общността, отколкото на индивида, на индивидуалността. Така че на мен ми беше интересно да проследя децата от различните етнически общности- ромчета, арменчета, еврейчета, как все още с чистото си съзнание приемат един такъв развой на събитията... че от ревност, за да накаже мъжа си Медея убива децата им, общите им деца. Ами децата го приемаха не толкова шокиращо, колкото вече порасналите хора с културни наслагвания. За нас е немислимо, разбира се, едно такова деяние. То е престъпление. Но за античните гърци не е точно така. То е било знак, че тя скъсва с едно нещо, за да може да започне нов етап от живота си. Това християнският морал не го допуска. Затова е интересно да се проследи това нещо и как в днешно време можем да прочетем по нов начин „Медея”.

Да кажем нещо и за останалите филми. Те са 15 на брой във Варна.

 За съжаление трябва да кажа, че именно изолацията и отлагането на фестивала ни принуди да влезем в един много по-натоварен фестивален период именно за Варна, където знаем, че цяло лято и до октомври общо взето постоянно има фестивали. Та трябваше ние и София Филм Фест да се вмъкнем сред традиционните дати и издания на другите фестивали. Затова програмата е малко по-съкратена от обикновено. Само 8 дни, само 15 прожекции. Но все пак сме се постарали да изберем и да покажем на варненската публика най-силните заглавия. Онези заглавия, които смятаме, че е задължително да бъдат гледани от това издание. Стартираме с един много цветен, много ярък, шантав филм, а именно документалния филм „Жан-Пол Готие: шантав и шик”, в който се представя подготовката и реализацията на едно негово шоу във „Фоли Бержер” в Париж, чрез което шоу той разказва своята биография. С изключително ярки като картина, но и като преживявания и като постановъчни решения шоу, което ни се представя в този документален филм. И шанс да вникнем в душата на Жан-Пол Готие. След това за мен задължително не трябва да бъде пропускан филмът „Салвадор Дали- Ранни дневници 1904-1929”, в който ние виждаме и разбираме повече за младостта на Салвадор Дали, благодарение на негови дневници и писма. Тоест, разбираме откъде е тръгнал този изключителен съвременен художник. След това „Творбите на Леонардо”, разбира се. Един филм урок по творчеството на Леонардо. Аз така си го назовавам. Филм, който абсолютно педантично, методично ни разказва в най-красивите му детайли творчеството на Леонардо през 16-те му маслени творби.(...) Когато пък гледат филма „Паладио: Първият архитект звезда” зрителите ще си дадат сметка защо именно така е кръстен филмът - първият архитект звезда. Защото това е архитектът, който е оставил първи следа след себе си и то писмена следа.

Това, което се случва в момента в държавата, трябва ли да бъде направен документален филм за него? Заслужава ли си и какво всъщност се случва през Вашия поглед?

 Със сигурност всеки обществен процес си заслужава да бъде проследен, именно защото не се знае как ще свърши. Защото ако знаем как ще свърши, няма да е интересно да се прави документален филм. Поне не за мен. Какво се случва? Случват се турбуленции, но те не са запазена марка за тази година за България само. Промени навсякъде предстоят, очакват се. Такива турбуленции се случват, когато просто идва пределът на обществено-политическо влияние на дадена генерация, на дадени поколения и времето тези поколения да бъдат сменени от нови поколения.(...)

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Найо Тицин чуйте в звуковия файл: