"Лос Анджелис Таймс": България се топи, селата опустяват

България се свива все повече, като от края на комунизма преди 30 години броят на жителите е намалял с повече от една пета - от близо 9 милиона до около 7 милиона, твърди „Лос Анджелис Таймс“ в своя публикация за намаляването на Източна Европа. „Това е приблизително еквивалентно на процентната загуба, наблюдавана в Сирия през последното десетилетие - разликата е, че Сирия е във война“, твърди изданието. „Големи части от провинцията са празни: населението го няма, но сградите все още стоят“.

Статията визира доклад на Организацията на обединените нации, според който ако тези тенденции продължат, България ще се свие допълнително до около 5,4 милиона души до средата на века - намаление с допълнителни 23%. Според други оценки тя може да достигне 4 милиона, което е по-малко от половината от най-високото й регистрирано население.

Но България е само едно от многото места, ударени от огромни демографски промени, продължава текстът. В Северна Америка, Източна Азия и на други места в Европа раждаемостта стремително пада. Миналата година в САЩ общият брой на ражданията е достигнал 32-годишен минимум, а средният коефициент на плодовитост е спаднал до 1,72 раждания на жена от 1,76 – спад за четвърта поредна.

В същото време урбанизацията примамва младите и амбициозните да напускат провинцията. Селските общности навсякъде изчезват, според „Лос Анджелис Таймс“, който също сочи, че от всички региони в света, които обезлюдяват, Източна Европа е най-силно засегната. Латвия, Молдова, Украйна, Хърватия, Литва, Румъния, Сърбия, Полша и Унгария редовно фигурират сред страните с най-големи загубина население в света.

„От 90-те години на миналия век населението на комунистическия блок е намаляло с 18 милиона до 292 милиона - най-големият случай на обезлюдяване в света, който не е свързан с война“, продължава текстът. „Причините са еднакви за целия регион: ниска раждаемост и емиграция“.

Според доклад на ООН за населението, средно жените тук имат 1,66 деца - доста под 2,1, необходими за компенсиране на смъртните случаи сред населението. В същото време маси от хора в трудоспособна възраст напускат страните си, за да търсят работа в Западна Европа и извън нея.

„Може би неслучайно регионът е завладян и от вълна от националистически популизъм, тъй като местни движения като полската партия „Право и справедливост“ и унгарската партия „Фидес“ са поели властта върху националистическите и антиимигрантските платформи. На други места, Брекзит, изборът на Тръмп за президент и бунтът на „жълтите жилетки“ във Франция имат корени в селските и крайградските райони, където има усещане, че местните общности или са затрупани от новодошли - някои, по ирония на съдбата, от Източна Европа - или просто изчезват“, твърди вестникът.

Според проучвания, на които той се позовава, в селата и регионите, където има загуба на население, дори и да не са в Източна Европа, има нарастващ страх от загуба на културна идентичност в резултат на притока на новопристигнали,“ казва Ружа Смилова, програмен директор в Центъра за либерални стратегии в София. Тя изучава връзката между загубата на населението и местните движения.

Крайнодесните партии в България не са толкова силни, колкото тези в други източноевропейски страни, твърди в тази посока публикацията. Колективно те печелят 14% на последните национални избори, а броят им намалява. Все пак те са част от правителството като младши партньор и имат непропорционално влияние върху въпроси като миграцията, отбелязва тя. Вестникът цитира Ангел Джамбазки, член на Европейския парламент от крайнодясната българска партия ВМРО, който казва , че неговият блок се противопоставя на приемането на бежанци в България.

„Не трябва да вземем нито един“, казва той. „Това е хлъзгав склон. Ако вземем един, рано или късно ще бъдем принудени от Европейския съюз да вземем и други. И няма да има обяснение защо."

Разбира се, това, което България се нуждае повече от всичко, са хората. Тези, които емигрират, обикновено са млади и образовани - изтичане на мозъци, което би могло да намали способността на България за по-нататъшно развитие на икономиката й.

„Дясноцентристкото правителство на премиера Бойко Борисов говори за икономически бум през последните години“, твърди текстът. “Но корупцията продължава да се разраства, а училищата и здравеопазването са под средното ниво“.

Ако млади, образовани професионалисти – като тези, които участват в антикорупционните протести - напуснат страната, перспективите за въвеждане на реални промени стават по-трудни, твърдят експерти от Института за пазарна икономика в София, цитирани от авторите на публикацията. Освен това тези, които напускат, са до голяма степен в годините, в които се правят бебета. В резултат на това населението на България, както е в целия индустриализиран свят, остарява. Това натоварва финансите на страната, твърдят специалистите. По-възрастното население изисква подкрепа като здравеопазване и пенсии. Но с по-малко работници, има по-малко данъчни приходи за заплащане на такива услуги. И според икономистите, загубата на населението обикновено води до по-слаб икономически растеж в дългосрочен план, тъй като има по-малко работници, които произвеждат, и по-малко хора, които купуват продуктите.

„Когато комунизмът приключи преди три десетилетия, фабриките се затвориха, стотици хиляди заминаха да търсят работа на друго място, а тези, които останаха, имаха по-малко деца или изобщо няма такива“, пише „Лос Анджелис Таймс“. „Днес България е част от Европейския съюз, макар и най-бедният й член. Инвестиции се вливат от чужбина и икономиката расте. Безработицата е на исторически ниски нива и заплатите са се повишили, тъй като тези, които са останали в страната, са по-търсени. Благодарение на това се завръщат хиляди българи, което донякъде намалява загубите на населението. Чуждестранният бизнес създава пазар в няколко области, които някога са били смятани за мъртви. ИТ секторът процъфтява“.

Все пак страната продължава да гони хората, е изводът на публикацията. Тя цитира Националния статистически институт на България, според който през 2018 г. населението се е свило с около 50 000 - загуба от 137 души всеки ден - вследствие на подобни спадове в предишни години. Около 1 милион българи живеят извън страната.

„Всичко това означава, че бъдещето на България е много трудно да се предвиди“, заключава медията.

Според знализаторите, за да процъфти страната, тя трябва да подобри здравната си система и да продължи преминаването към автоматизация, което ще замени загубените работници. Други обаче смятат, че демографските промени ще поставят големи тежести върху икономиката и социалния сектор в страната през следващите десетилетия.

Националният статистически институт сочи, че почти 1 200 села имат население по-малко от 50 души. Регионални болници се затварят, защото местното население е твърде малко, за да ги поддържа. Много от старите хора живеят в относителна изолация, с периодични доставки на храна.

„Цели части от страната започват да приличат на призрачната зона като тази на бившата атомна централа в Чернобил в Украйна - изоставени и замръзнали във времето“, завършва мрачната картина „Лос Анджелис Таймс“. /БГНЕС