От Бискайския залив до хипермаркета във Варна

Вкуса на черноморските стриди и пътя им от Бискайския залив до варненския хипермаркет коментира доц. д-р Ценка Консулова, консултант в изграждането на първата ферма у нас, която се намира край село Кранево. Според биолога стридите и черната мида са много подходящ обект за култивиране, защото са в началото на хранителната верига в морето и нямат нужда от допълнително хранене. Стридата обаче е по-трудна за отглеждане от мидата:

„Мидата има нишки, с които се закрепва за спуснатите въжета. Стридата е съставена от две неравни черупки – с едната се закрепва за твърда основа, а в горната черупка се намира тялото, което е много вкусно.“

Доц. Консулова обяснява, че в живота си веднъж се е срещнала с жива стрида в района на Шкорпиловци, където се е намирала естакадата на Института по океанология:

„Оттам събирахме миди за проби. Имаше една–единствена жива стрида, която се беше прикрепила към краката на естакадата.“

Стридите са съществували в Черно море, обаче в намалени количества. Най-подходящите места за отглеждане на стриди са райони, защитени от ветрове и вълнения.  "Нашето черноморско крайбрежие е бедно на такива места. Нужна е и добра проточност на водите, защото стридите се хранят с планктон."

В първата ферма за стриди у нас, която се намира на 400 метра от Кранево отглеждат вид тихоокеанска стрида:

„Собствениците на фермата внасят малки стриди от Бискайския залив. Около две години са нужни, за да достигнат промишлени размери от порядъка между 5 и 7 сантиметра. Отглеждането им е целогодишно, но има прекалено много грижи - създава се среда за развитие на много други организми и се образува платна покривка, която трябва непрекъснато да се чисти. Това е най-трудоемката работа.“

Стридите са много скъпа, но и много вкусна храна. "Черноморските" са с превъзходно качество, заради по-ниската  соленост на водите.