И по-нататък... с Веселин Начев

На 18 юни първата частна галерия у нас след 1944 година става на 32 години. За празника си в четвъртък от 18 часа варненската Галерия 8 отваря врати за живописната експозиция на големия Веселин Начев „...и по-нататък”.

Той е сред основателите на Галерия 8 и е един от фаворитите на галериста Борис Стателов.  Това е неговата 17-а самостоятелна изложба в това художествено пространство. 

10-те творби са със специфичен и редуциран колорит, достигащ до монохромност, наситени с много емоции и силно въздействие.

Художникът споделя, че картините са рисувани по конкретни поводи, случки от всекидневието, които е преживял или е видял с очите си. Повечето са по-скоро сурови скици на това, което виждаме – чисто емоционални, без претенция да бъдат завършени, изведени като серия или цялостна творба, просто моментна снимка на събитие или спомен, казва още той. Някои от творбите са правени за един следобед, други са работени с години, но във всичките се е стремил да запази тази автентичност на емоционалното преживяване.

Мотото на изложбата „...и по-нататък” хрумва на автора от спомен за случка, която освен хубави емоции, оставя запечатана в съзнанието му и интересна фраза, която дава храна за размисъл.

„Искаш ли да се разходим до вълнолома, а и малко по-нататък.“ Такова предложение за разходка получил от своя колежка. „Това ми направи много силно впечатление тогава, спомних си този кей и реших да го използвам като мото“, споделя художникът.

За последната изложба, за творческия си натюрел, за това, с което не може да се примири художникът Веселин Начев разказа пред Светлана Вълкова в предаването за култура на Радио Варна „Гравитация нула“.

Помните ли първата си самостоятелна изложба в Галерия 8?

Спомням си, че показах серия малки работи. Картините бяха с размер 50x60 см. Сред тях имаше нарисувани на синтетична коприна. Творбите бяха разнообразни, по това време съм се занимавал и с тази техника. Всъщност аз съм минал през много периоди от тогава. Стремя се да променям нещата, да бъде по-интересно всеки път, да е нещо по-ново. Този мой стремеж може да се забележи и в тази изложба.  Картините са на картон и носят характера и на рисунка, и на живопис. Издържани са в по-монохромна гама. Спестени са цветовете. Мисля, че в черното има някаква сила. Искаше ми се да го развия по някакъв начин. Тръгнах от една стара рисунка, която беше направена с туш върху картон и ми се стори, че нещо може да излезе от това.

Казахте, че излъчването на черния цвят в картините Ви, събрани в тази изложба, е по-силно. Спестена е голямата цветност. Това означава ли обаче, че емоцията, която изразявате, става по-силна и по-фокусирана?

Това е точното определение. Нямам нищо против ярката тоналност и цветовете, но в случая реших да опитам с по-малко изразни средства, да фокусирам емоцията в черно-белия изказ.

Конкретни случки,  ситуации, емоции… Какво е това?

Аз винаги рисувам това, което виждам, това, което преживявам. Не смея да правя някакви по-генерални заключения. Според мен, ако се тръгне от конкретен случай, по-лесно, по-стабилно се стига някак си до обобщение. Ако тръгнеш от обобщението - става клише.

Коя е най-дълго преживяната и рисувана картина от всички?

Когато подхвана някоя тема правя по няколко варианта, докато усетя точният. Една от картините ми е озаглавена „Рана“. Тя също е рисувана в други варианти и изразява лично преживяване.

Какво най-много Ви ранява?

Посредствеността и тарикатлъкът. Всеки, който има време да се замисли за тези неща, се чувства малко или много наранен.

С какво лекувате раните?

С работа.

Целия разговор на Светлана Вълкова с Веселин Начев чуйте в звуковия файл: