Неизвестна песен на Недялка Керанова в новите записи на Николай Урумов с ОНМ на БНР

Време за четене: 4 мин.

Тракийският певец Николай Урумов е един от най-големите почитатели на изкуството на Недялка Керанова. Запознат в детайли с песните ѝ, различните им варианти през годините, историите на звукозаписните сесии... Отдаденост и посветеност, която със сигурност обогатява творческата му душа. Като прибавим и авантюристичната му натура да търси неизвестното и да го опитомява с таланта си, ето това го нарежда сред най-далновидните изпълнители от по-младото поколение, които обмислено и осъзнато вървят по пътя на певческото изкуство.

В най-новите си записи за фонда на БНР с Оркестъра за народна музика Николай Урумов ни предлага пет песни, аранжирани от Георги Андреев, който за тази сесия с народния певец застава на диригентското място, по щат принадлежащо на Димитър Христов.

В предаването „Съботна трапеза“, излъчено на 16 май, Николай Урумов представи премиерно новите си записи.

„Мама Стояна проводи“ е авторска песен на народната певица Анка Делчева. Тя избра аз да съм човекът, който да я запише. Песента отлежа повече от 5-6 години, преди да я запиша.

„Димчо се болен разболя“ е стара сливенска песен, която аз не съм чувал от никого записана, тя е част от сборника „Българщици“ на Мария Лешкова. Малко я промених, за да „звукне“ по този начин, както аз я усещам.

„Маму мо, стара, маму мо“ е песен, която също ми даде Мария Лешкова. Песен, която Иван Кремов е дал на Коста Колев, за да му я аранжира. Хубава песен, абсолютно непозната.

„Мама Драгана думаше“ е хасковска песен. Не знам да е от репертоара на някой певец. Научих я от Радио Стара Загора. Много отдавна бях чул запис на някакво момче, което я е записало в конкурса „Славейче“. За толкова години не можах да намеря чия е.

Без съмнение обаче, бисерът в тези записи е „Гласи ми се чуват“ – песен, която Недялка Керанова е трябвало да запише с оркестъра на Коста Колев, но това по неизвестни причини така и не става. Нотираната мелодия и текст, певицата, диригент и съпруга на композитора – Мария Лешкова, я намира в архивите му и я предоставя на Николай Урумов. Ето какво разказа той: Това беше може би в 2012-а, 2013-а година. Един ден тя ми се обади и ми каза: „След работа ела вкъщи, защото, ако видиш какво държа в ръцете си, много ще се развълнуваш“. Отидох и видях повечето от текстовете на Недялка Керанова, написани на ръка на листове, които бяха прошнуровани с червен конец в горния ляв ъгъл. Смея да твърдя, че отблизо познавам творчеството на тази наша легенда. И в момента, в който видях песента „Гласи ми се чуват“, доста се изненадах, защото такава песен тя не е записала, няма такъв запис. И на мен, както се казва, ми светнаха очите. Мария ми каза: „Взимаш тази песен и я правиш, защото това е само за теб работа“. Тя също дълго време отлежа, почти 8 години. Веднъж я изпях на концерт с оркестъра на НФА „Филип Кутев“ в НДК, а след това Георги Андреев я оркестрира за юбилейния си концерт „50 години Георги Андреев“.Това е песен, която е много сериозна хапка. Аз съм я „чел“ от ноти, разбира се, защото няма как да я науча по друг начин. Но се получи нещо, което според мен оставя траен отпечатък върху репертоара на всеки един певец, който запише нещо подобно. Това е песен, която или се превръща в емблема, или те смазва и унищожава. Надявам се при мен да е първото. Смятам, че дадох всичко от себе си, за да направя така, че да се гордея с този запис.

Цялото интервю и песните чуйте в звуковия файл.