Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки, пише в публикация днес БНР.
Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране?
Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.
Проф. Николай Овчаров разказа за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи."
Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата.
Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г. Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1 000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.
За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база доц. Петрунова разказа пред БНР.
Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:
"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита.
В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.
Спектакълът "Храбрият оловен войник" е най-новото заглавие в афиша на Държавния куклен театър във Варна. Премиерата е тази вечер от 18 часа, както и в събота от 11 часа. „Храбрият оловен войник” е една от най-трогателните приказни истории, написани някога. Ще ни я разкажат собствениците на магазин за детски играчки в Копенхаген - г-н Нилсен, съпругата..
От 9 до 23 ноември в галерия “Тихото гнездо” на „Двореца“ в Балчик гостува изложба живопис "Трансилванската средновековна крепост" на Овидиу Кърпушор (Румъния). Вернисажът на 9 ноември е от 14:30 до 17 часа. Изложбеният проект „Трансилванската средновековна крепост“, започнат от Овидиу Кърпушор преди 20 години, е представян пред публика и..
На есенния християнски празник Архангеловден събор има най-голямото село в община Каварна - Българево. Камбанен звън на църквата „ Св. Архангел Михаил“ ще привлече миряните на празнична литургия, изнесена от архимандрит Методий Хлебаров. В 10,30 часа на големия площад в центъра на селото с приветствени думи към жителите и гостите ще се обърне..
Веселин Димов, сочен от изследователите като един от пионерите на съвременното изкуство в България, организира необичайната художествена акция "Живопис в градска среда". В основата ѝ е излагането на творби дигитална живопис върху рекламни билбордове във Варна. Произведенията представляват дигитално генерирани живописни изображения на фрактали -..
Фестивалът за съвременен танц „Танцови маршрути” се завръща през този месец с втора част на своята програма. Събитието започва ударно на 10 ноември, когато ще има четири различни артистични събития. От 10 часа сутринта в Юнашкия салон ще се проведе уъркшоп с Коста Каракашян - 100% Authentic Movement. Ако сте си задавали въпросите: “Как да танцувам..
Предстои третото издание на Малък фестивал на куклите. Той отново ще бъде във Варна. Датите са 9 и 10 ноември. Мястото - Фестивалния и конгресен център. В Малкия фестивал на куклите освен театрални постановки, ще бъдат организирани и театрални работилници. Дарина Колева, създател на фестивала, споделя, че интересът и към постановките, и към..
До 10 ноември във Варна се провежда Седмицата на православната книга. За първи път всички представяния на книги ще се проведат в храм „Св. прпмчк Прокопий Варненски“. Всяка вечер от 17 часа всички желаещи ще могат да се срещнат с авторите, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години. Седмицата се организира от..