Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мидите и попчетата - най засегнати от замърсяването с отпадни води

| обновено на 14.05.20 в 15:49

Прекрачен е прагът за възстановяване на екосистемата на Варненския залив и канала, след аварията на подводната тръба с отпадни води. Най-засегнати ще са дънните организми - като миди и попчета, а рибните пасажи е възможно да започнат да заобикалят Варненския залив. Има значение и за здравето на човека, за къпещите се в морската вода - отделените от планктона екстраметаболити може да предизвикат раздразнение и сърбеж по кожата. Това каза за Радио Варна директорът на Института по океанология проф. Снежана Мончева. Това замърсяване връща локалната екосистема в 80-те години, когато еутрофикацията (т.нар.„цъфтеж на водата“)  беше един от най-важните проблеми на морето ни, в резултат от дейността на химическата долина Девня и корабоплаването. Още от тогава е валидна препоръката да не се консумират каквито и да е организми от Варненското езеро и от залива, припомни специалистът и добави, че данните от станцията на Института, която е на входа на езерото винаги отчитат лошо или много лошо екологично състояние, отбеляза проф. Мончева.


Проф. Мончева как ще се отрази това голямо и продължаващо замърсяване на екосистемата на канала море-езеро и Варненския залив?
Възможни са три сценария на негативни въздействия върху екосистемата. Първият и най-вероятен е това огромно количество органично замърсяване да доведе до прекомерно увеличение на биомасата на фитопланктона (микроводорасли), което няма да може да бъде изконсумирано от следващите звена в хранителната верига. Тя пада на дъното, където предизвиква гниене и отнема кислорода и това води до смъртност на дънните организми (б.ред.предимно миди). Това има значение и за здравето на човека, за къпещите се в морската вода - отделените от планктона екстраметаболити може да предизвикат раздразнение и сърбеж по кожата. Това каза за Радио Варна директорът на Института по океанология проф. Снежана Мончева. 
Другите два сценария са все още хипотетични, поради липсата на достатъчно научни доказателства. Те са за появата на токсичен фитопланктон и за наличието на коронавирус в замърсената вода. Експерименти в други райони на Световния океан показват, че коронавирусът остава активен във вода, замърсена с битово-отпадни води. 
Означава ли това да не купуваме местен улов от пазарите? 
Този призив за неконсумиране на каквито и да е организми от Варненското езеро и от залива е от валиден още от 80-те години. Ние имаме станция на входа на езерото и данните от нея винаги остават за лошо или много лошо екологично състояние. Но тази авария ще върне екосистемата в 80-те години, когато еутрофикацията (б.ред. т.нар. „цъфтеж на водата“)  беше един от най-важните проблеми на морето ни.
Каква беше причината за повишените нива през 80-те?
Причината беше гордостта на България - химическата долина Девня, а и корабоплаването. Това бяха фактори, които доведоха до това да бъде прескочен прага, след който въобще може да се мисли за възстановяване на екосистемата на Варненското езеро. 
Прекрачен ли е сега?
Той отдавна е прекрачен. А сега неколкократно.
Каква е прогнозата ви?
Трудно е да прогнозираме, при справяне с аварията, колко време ще бъде нужно на варненски я залив да подобри показателите си и екологичното състояние. 
Как ще се отрази увеличаването на фитопланктона и намаляването на кислорода върху популацията на рибата и изобщо върху здравето на видовете?
Потърпевши ще бъдат дънните организми като попчетата и мидите. Но не бива да бъдем толкова големи песимисти, защото все пак Варненският залив е една ограничена територия, която няма да нанесе толкова големи щети на рибните запаси, които на всичкото отгоре са и подвижни организми.
Рибите, обаче като цели пасажи, ще започнат ли да заобикалят Варненския залив?
Свидетели сме на това как климатичните промени и свързаните с тях промени в теченията, диктуват пътя на пасажите, вкл. и по нашето крайбрежие. Така че, се надявам точно това да се случи. Но районът е твърде малък, за да чертаем такива черни сценарии занапред. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Варна - ключова спирка на бизнес форум, посветен на добрите практики сред брокерите

Варна бе избрана за последна спирка на бизнес форумите в рамките на проекта Real Estate Business Forum Center Works. Темата тази година е „Стандарти на бъдещето в средата на живота“, а целта е да се обсъди визията на местната власт за устойчиво развитие на градовете. Това каза за Радио Варна Снежана Стойчева - управител на компанията..

публикувано на 01.10.24 в 14:51

Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE): Не мисля, че перфекционизмът въобще е даден на човечеството

Интервю с Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE) Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла RAGE, навъртя четири десетилетия. За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са RAGE и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното...

публикувано на 01.10.24 в 13:25

Добо Мързов: Музиката е универсалното лекарство!

На 1 октомври, когато светът празнува Музиката, Ви срещаме с човека, за когото тя, Музиката, е спасение и смисъл. (бел. ред. Във всеки един ред, в който думата "Музика" се спомене в този текст, тя ще бъде изписана с главна буква - заради силата, която има, и заради заряда, който носи тя за събеседника ни и за всички, които я обичат).  Добо..

публикувано на 01.10.24 в 11:40

105-годишната Евдокия Чочева: В Стара Варна утрото започваше с песен...

105 години навърши на 29 септември Евдокия Чочева - варненка, родена в Гръцката махала, и пазеща духа на Стара Варна в сърцето си. Вероятно най-възрастната варненка е неуморима и с  буден интелект, вълнува се от политическите събития и слуша от сутрин до вечер любимото Радио Варна. Пристрастието ѝ към БНР идва от това, че нейната сестра - Недялка Цанева,..

публикувано на 01.10.24 в 08:00

Урбанист от Дания: Веломрежата във Варна на места не е добре свързана

Морската градина на Варна е невероятна. Такова място нямат Копенхаген и други големи градове. Това сподели специално за Радио Варна датският урбанист Леон Легеланд, след разходката си с велосипед в морската столица.  “Устойчива градска мобилност - хора и публични пространства” беше темата на третото събитие от тазгодишното издание на “Форум за Варна”,..

публикувано на 30.09.24 в 07:20

Какви монети са сечени в древния Одесос?

Бившият колекционер на монети Иван Попов представи във Варна по време на научната конференция "Културното наследство на Варна и Черноморския регион", която се провежда в планетариума на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров", лекция на тема "Тракийските и римски монети, сечени в древния Одесос".  Попов е имал колекция от над 3700..

публикувано на 28.09.24 в 14:05

Станислав Стилянов: Травъл блогърството прави рекламата на България като туристическа дестинация по-ефективна

В Международния ден на туризма ви срещаме с пътешественика Станислав Стилянов, който е посетил множествто дестинации по света, както и познати и нетолкова познати места и кътчета в България. Всичките си пътувания той описва в своя туристически блог. С травъл блогърство Стилянов се занимава активно от 4 години и е член на Асоциацията на..

публикувано на 27.09.24 в 09:33