Александър Мутафов и сбогуването със зимното бурно море
Картината на деня на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна днес е един шедьовър на българската маринистика, работа на Александър Мутафов (1879-1957). Бурните вълни, които тези дни се вдигнаха на височина няколко метра, разбивайки се във вълнолома на Морска гара – Варна, ни насочиха към търсенето на паралели в класиката на българското изобразително изкуство. Затова сега Варненската галерия среща ценителите с първомайстора на българския морски пейзаж Александър Мутафов.В зала 8 на Градската художествена галерия със своята драматичност се откроява пейзажът „Морето кипи”, 1951, маслени бои, платно, 95х156 см, инв. номер 385.
За да почувствате галерийната атмосфера и от дома, можете да посетите виртуално Градската художествена галерия – Варна. Виртуалният тур представя постоянната експозиция: https://www.google.com/maps/@43.2068534,27.9191249,2a,75y,292.47h,73.66t/data=!3m6!1e1!3m4!1sTuz2iDDSOhquDLKjy0zisA!2e0!7i13312!8i6656.
Картината представя Доротея Павлова – уредник в ГХГ – Варна:
„Тази картина е отличен образец от зрелия творчески период на художника, когато символистичните и импресионистичните художествени влияния допълват реалистичното изобразяване на натурата. Александър Мутафов е първият маринист в българската живопис. Той налага морския пейзажен жанр в българското изкуство и се превръща в „баща на всички маринисти”, според определението на изкуствоведа Никола Мавродинов.
По-ранните произведения на художника се характеризират с лиричност и романтично настроение. Отсъстват пейзажи, изобразяващи бурно море. В ранното творчество на Мутафов се открива и декоративният орнамент в „плетеници от морска пяна”. За тези факти свидетелстват впечатленията на Добрин Василев (изкуствовед, уредник на Регионалната библиотека във Варна), поместени в периодичния печат, за изложбата на Александър Мутафов, открита в Приморската градина на Варна на 12 август 1928 г. В тази изложба са представени 89 картини, изпълнение с маслени, акварелни и гвашови бои, както и офорти. „Характерно за неговото творчество е спокойното море. Неговият пейзаж е пропит с уталоженото наблюдение, с дъх на тихото море, с безтрепетния чар на морското ширине или усамотения морски бряг. Бурята на морето, страшното движение на морската стихия, очарованието на наближаващата хала липсва в картините... В изложбата личат разкошни табла от безкрайно море и замислен бряг, които през линии на една много добра техника се открояват ценни импресии и одухотворени снимки... Водата у г. Ал. Мутафов е повече светла, с по-малко пяна, без тъмна страшна маса, с която морето неотразимо се впечатлява“ – пише Добрин Василев в своята рецензия.
Изложбата на Александър Мутафов през 1928 г. във Варна е организирана със съдействието на Българския народен морски сговор (1920-1944). Художникът подкрепя безкористно дейността на обществената културно-просветна организация, ангажирана с популяризирането на морското дело с всички възможни средства в името на националния просперитет. Години наред той подпомага художественото оформление на списание „Морски сговор”, както и на различни други издания на БНМС като брошури, календари, афиши и картички.
В живописната картина „Морето кипи“ от експозицията на Варненската галерия художникът предава бурния кипеж на морето посредством богата колоритна нюансировка – от синьо-черните тонове във водната дълбочина, през синьо-зелената вода до искрящо бялата пяна в разбития гребен на вълната. Морето е мрачно, негостоприемно и тревожно. То е кипяща стихия. Мутафов успешно предава динамиката на морските масиви като фиксира в различни части на композицията неподвижни скални силуети насред бушуващите вълни. Чрез опозицията движение-покой картинният образ създава внушение за първичната суровост на морето. Формите на скалите са предадена с плътни, тежки мазки, за да се постигне материалност и фактурност, противоположна на леката природа на водата. Пределно високият хоризонт е доминиран от тъмно небе, осеяно с черни облаци, което в дясната половина е обзето от снежнобелите пръски на разбитата вълна. Така се налага втората опозиция тъмно-светло, която Мутафов използва като художествен похват в картината. Посредством нея създава драматични контрасти и извежда внушението от самата живописна материя. Светлината освен изобразителни стойности има и символични функции, придавайки напрегнатото състояние на пейзажа. Композиционният похват, които използва художникът, за да постигне максимално широко зрително поле, е диагоналната ориентация на вълните вляво и дясно, спрямо фронталната гледна точка на зрителя. Така създава усещане за панорамност и предоставя възможност на въображението на зрителя да продължи границите на картината.“
Александър Мутафов е роден на 08 май 1879 г. в Шумен в семейството на опълченеца Нако Мутафов. Детските си години прекарва във Варна. Гимназиално образование получава във Варненската държавна мъжка гимназия – Сградата на днешната Градска художествена галерия - Варна, където негов учител по рисуване е Антон Митов. Следва живопис в академия Албертина в Торино (1899-1902) при проф. Джакомо Гросо и в Мюнхенската художествена академия (1902-1909) при проф. Лео фон Льофц. През 1904 г. представя първата си изложба във Варна. След завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София. През 1920 г. е назначен за професор по „Практическа и конструктивна перспектива” в Художествената академия в София. Там преподава до 1933 г. Участва в български и международни изложби в Лондон, Загреб, Мюнхен и Венеция. През Първата световна война Мутафов е мобилизиран като военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия в Добруджа. По-късно по негова молба е преместен във Варна към Черноморския флот. Създава множество рисунка с туш, креда, молив, пастел и акварел от живота на фронта.
От началото на 1920-те години морето се превръща в устойчив изобразителен мотив в изкуството на Александър Мутафов с предпочитание към големия формат. От тогава датират маринистичните творби „Море” 1922, „Рибар” 1923, „Песента на морето” 1934, „Голяма вълна” 1938 и др. През 1937 г. е отличен със сребърен медал от Световното изложение в Париж за живописната картина „Синята лодка”. С получените средства строи ателие в Созопол, където прекарва голяма част от времето си, живописвайки морето. Представял е изкуството си в 17 самостоятелни изложби. Умира на 21 ноември 1957 г. в София.
Открийте още произведения в сайта http://varnacityartgallery.com/ и на Фейсбук страницата на Галерията https://web.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery/ . Харесайте страницата, за да научавате първи новините от ГХГ – Варна.
Бъдете отговорни, останете вкъщи и поддържайте духа си със стойностно изкуство! Бъдете здрави!Спектакълът "МУА У ТУПАН", който трябваше да бъде игран тази вече от 19,00 часа на сцена "Филиал", се отменя, поради заболяване на актьор, съобщават от Варненския театър. Билетите, закупени за 19 февруари, важат без презаверка за 17 март. При невъзможност да гледате "МУА У ТУПАН" на 17 март т.г. можете да презаверите билетите си за друг спектакъл от..
"Поклон, Апостоле!” е образователна инициатива в Музея на Възраждането – Варна на 18 и 19 февруари т.г. Музейните образователни уроци са подготвени за ученици от 1. до 12. клас, като са предвидени разнообразни дейности за всяка възраст. Целта е чрез интересно и приятно преживяване в музейната среда да се разшири знанието за живота и делото на..
Това е история за двама души, които в предишните си връзки са били много наранявани и се събират с надеждата да се отърсят от загубените битки и неизживените моменти в миналото - разказва Георги. - И когато двама души с такива съдби са заедно, те могат да преодолеят всяко предизвикателство, което се изпречи на пътя им - трябва само да намерят..
Сладка поезия с вкус на море. Така определя първата си стихосбирка „Солен карамел“ украинката Оксана Яковенко, която преди близо шест години любовта довежда в Балчик. Дни след празника на виното и любовта се състоя първата и официална среща с нейната публика и стиховете и – лирични, весели, тъжни, преживели разочарование и загуба. Поетичният и..
"Конклав" е филмът на годината според Британската академия за филмово и телевизионно изкуство БАФТА. На 78-та церемония снощи трилърът, по романа на Робърт Харис, спечели още в категориите - най-добър британски филм, адаптиран сценарий и монтаж. Филмът разказва как след неочакваната смърт на папата, кардинал Лорънс е натоварен със задачата да ръководи..
Писателите Захари Карабашлиев и Мария Касимова - Моасе са ментори на 10 ученици от 8 до 12 клас в рамките на проекта на фестивала "Варна Лит". Той е финансиран от Национален фонд "Култура" - "Ателие за творческо писане". Учениците ще имат задача да напишат текст за сцена, който после ще бъде реализиран от театралните школи в града, обясни Даниела Цочева..
Започна приемът на заявки за участие в 34-то издание на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев“. Кандидатите могат да подават необходимите документи и записи в Младежкия център в Добрич до 14 април. Информация на кореспондента ни Мая Райнова.