Много искам да ми се случи нещо хубаво днес!

Такъв призив отправи към театралните творци варненецът Йордан Георгиев, който от години води предаването в радиото на Софийския университет.

Поощряват се онези от историите, които са изиграли особена роля в живота ви – променили са Ви, вдъхновили са Ви или са Ви дали поредно доказателство за смисъла от обичта, доброто и умението да състрадаваме и разбираме другите. Моля Ви да изпращате своите разкази на моя email – jordan0103@abv.bg.

Журналистът е роден във Варна през 1980 година. Гимназиалното си образование получава в училището за деца с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“. В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ завършва право, журналистика, а по-късно и магистърската програма „Литература, кино и визуална култура“. От 2008 година Йордан Георгиев е автор и водещ на седмичното предаване за театър „Без маски“ в радио „Алма матер“. Стотици драматурзи, режисьори и артисти са гостували в неговото студио.

Разговарям с него за уроците, на които ни учи кризата, за най-добрия антидот срещу масовата психоза и за голямата му мечта – емпатията между хората.

Сварвате ме вкъщи, оттук работя. За жалост, предаването, което водя в Радио „Алма Матер”, е спряно временно – то се помещава във Факултета по журналистика на Софийския университет, който е затворен в момента.

Освен това не е препоръчително да се ходи без маски, а Вашето предаване се нарича точно така „Без маски” - ако употребим малко черен хумор...

Да, в кръга на шегата и ние си говорим точно затова, че заглавието на нашето предаване не е подходящо за условията навън. Затова призоваваме хората да излизат винаги с медицински маски, а иначе – точно обратното е, според мен – в подобни екстремни ситуации винаги падат маските на човек, говоря за вътрешните маски, и всеки се показва с истинското си лице. Много е важно в такива моменти да разберем кои са истинските хора около нас – които ни ценят, които ни обичат, които мислят не само за собственото си оцеляване, но са готови да помогнат, защото има много хора, които се нуждаят от повече помощ и подкрепа сега.

Най-успешният антидот срещу цялата тази масова психоза и истерия е обичта, приятелството и емпатията.

Събирате лични вдъхновяващи истории на театрали. Защо?

И на нас в София, както и предполагам във Варна, ни липсва културният живот, но в същото време театърът е жив. Тук е мястото да отправя моите адмирации към Радио Варна, затова че подкрепя инициативите на Варненския театър. Аз също съм варненец, първият ми досег до театралната сцена беше именно там. Затова много ценя варненските театрали и ги поздравявам!

Водени от идеята, че повече от всякога сега хората имат нужда от добри новини, започнахме нашата инициатива за събиране на вдъхновяващи истории. Аз не съм привърженик на неписаното журналистическо правило, че добрата новина не е новина. Всички емисии започват с ужасяващи новини, а за нещо позитивно и оптимистично е оставена половин или една минута накрая. И тъй като хората на изкуството са може би най-чувствителните, с най-изострени сетива за тези истински неща в живота, затова се роди идеята ни всеки от тях да разкаже някаква лична история, която би могла да вдъхнови повече хора, да поддържа боен духът, както се казва. Това би била и една прекрасна връзка между творците и тяхната публика.

Историите ща бъдат представени във фейсбук страницата на предаването „Без маски”, по-късно в ефира ни, а ако се натрупат достатъчно истории, може да ги съберем в книга – вече имам съгласието на поета и драматург Елин Рахнев да я редактира.

За какво Ви кара да се размисляте този период на криза? Как го приемате?

Аз съм дълбоко вярващ православен християнин и си мисля, че това са може би някакви знаци и е важно да умеем да ги разчитаме. Може би ние, хората, сме се самозабравили и сякаш Бог иска да ни каже: Поспрете се малко от този безумен интензивен ритъм, в който живеете, огледайте се около и вътре в себе си, за да си дадете сметка кои са истинските ценности и истинските хора...

Според мен това е и някакъв опит да постигнем една голяма моя мечта – емпатията: способността да разбираме другия, да състрадаваме, да съчувстваме на болките на другия.

Кое е първото нещо, което си казвате, като се събудите сутрин?

Имам си нещо като ритуал и съм се убедил, че помага. Първото нещо, което си казвам, е: „Господи, много искам да ми се случи нещо хубаво днес!”. И то обикновено се случва. Важна е нагласата, с която посрещаш деня и преминаваш през него. Ако не си изпълнен с някакви болезнени амбиции, завист, злоба, а просто си вършиш работата и си внимателен с хората, винаги ти се случва нещо хубаво и истинско.