2019 се оказа последната за „Библиотека Галактика”. В края на годината бяха поставени и последните щрихи в колекцията. Две книжки под номера 122 и 123 затвориха един 40-годишен цикъл. Идеологът зад идеята Милан Асадуров не доживя да види края, но през 1979 поставя началото на феномена „Библиотека Галактика”. Със сигурност всяко семейство е имало поне по една книжка от поредицата и всеки е задържал погледа си върху кориците на Текла Алексиева. Със сигурност онези, които са се престрашили да разгърнат страниците, са открили един нов свят, който ги е направил по-мислещи. Е, „Библиотека Галактика” я няма вече. Но 123 книжки все още могат да се намерят, а има колекционери като Григор Петров, които притежават не само всяка една от тях, а всяко едно преиздание.
„Библиотека Галактика” започва през 1979 година, кога я откри за себе си?
Трябва да съм бил 3-4 клас. Но ме привлякоха кориците на книгите, защото бяха много зарибяващи. Вкъщи имаше, примерно, двайсетина книжки от тази поредица. Бяха много интересни. Даже си спомням „Тревожни симптоми няма” – първата, която се опитах да чета, но на тази възраст не ми хареса кой знае колко. После, началото на деветдесетте години, първо прочетох нея, след което дойдоха и другите.
Във всяко едно семейство е имало поне по една книжка от поредицата...
Другото, което е с книгите, вкъщи винаги е било пълно с книги. Майка ми е запален читател и бивша учителка.
Малко повече за значението на „Библиотека Галактика”...
В онези времена явно е било много голямо, защото такива книги да излизат е било много сложно и битките, които са се водили някои книги да излязат, са били много страховити. Въпросът е, че там излизат книги, които категорично за злепоставяли тогавашния строй. Книги като „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин – когато я четох, бях потресен, как е било възможно да излезе такова нещо преди 1990 година. Коренно различно описание на обществото, със съвсем различен характер, тотално противоречащо на статуквото. После на Братя Стругацки някои от онези, които се появяват, категорично са коментар на строя – сатиричен и оплюващ. Подобни книги са успели да минат и може би да възпитат по-свободно съзнание в някои хора. Като се замисли човек, кои са книгите вътре, не знам как са излизали.
Познавал си Милан Асадуров, той споделял ли ти е за най-голямата битка, която е водил?
На няколко пъти сме си говорили. Първо самата идея за започне да излиза поредицата е била трудна. Появил се е нов шеф, който е тръгнал с големи амбиции да прави нови неща. Всяка редакция е трябвало да излезе с идея. Неговата е за „Галактика”. В България по това време идва една американска археоложка. Казват й, че ще правят подобна поредица и тя им иска списък с книги, които ще им изпрати, когато се прибере в САЩ. В един момент се получава кашон с книги, който отива в ДС. От там почват драми, четене на книги, идеологически диверсии. Отговарят с факти, че книгите са издадени в СССР. Така са минавали нещата – основно са излизали с довода, че някоя книга е превеждана в Съветския съюз, няма проблем да я преведем и тук, щом е минала тамошната цензора. Интересното е, че са издирвали съветски издания, но след Пражката пролет, заради издаването на някои от книгите, цяла редакция на дадено издателство там е била уволнена. Но това се премълчава и по този начин минават между капките.
Имаш ли любими части от „Библиотека Галактика”, която е създадена във Варна?
На първо време ми хрумва „Ах, тази Алиса” заедно с „Не е време за герои” на Сам Лундвал, които са страхотни хумористични истории с много ярко чувство за хумор. Първият ми сблъсък с Шекли и „Недокоснат от човешки ръце”, който беше много разтърсващ. „Лявата ръка на мрака” на Урсула Ле Гуин, която е с потресаваща идея, описва се едно изключително интересно общество. Много са нещата вътре.
Този 40-годишен цикъл приключва, ще липсва ли?
Може би да, до някаква степен. В крайна сметка паузата между 121 и последните две е май 15 години. Въпросът е, че ще липсва дотолкова, доколкото тези по-сериозни, да ги наречем, фантастики ги няма вече и не се издават. В началото на 90 години се издаваха и такива по-философски, по-некомерсиални, по-психологически фантастични текстове. Докато сега почти няма такива. От тази гледна точка ще липсва.
Още от Григор Петров чуйте в звуковия файл.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..