Коментар: Думите са "самоцел със силата на опиат"

„Властта е самоцел за елита със силата на опиат!“. Думите са на почетния председател от неговото традиционно обръщение към града и света.

Почетният председател ни говори и ние слушаме в захлас думите, странно съчетали полуистини, полуфилософия и полуполитика. Всъщност не ни говори, а ни пише... А ние към края на всяка година с трепет и лека боязън очакваме да прочетем какво не ни е наред в житието и битието. И ние четем, четем и главите ни се замайват от толкова визионерство, от тънкия, точен и безкомпромисен анализ на политиката и обществото. Замайваме се, без обаче да се замислим, че почетният председател ни пише така, сякаш гледа отстрани и прави дисекция на процеси, на които той е само наблюдател.

Да ама не. Точно от тук произтича абсурдността на написаното. То е гротескно до комичност, защото почетният председател не само не е страничен наблюдател, а е главният герой в процесите, които анапизира. И ако „е нужен рестарт на демократическия модел“ заради „сериозен дефицит на реформаторски идеи“ и „мътна политическа среда“, то и пишещият носи отговорността за това.

Но защо ли въобще коментирам и анализирам написаното от почетния председател...?! Думите му са поредната дъвка, която след няколко дни дъвкане от медии, политици и анализатори ще бъде изхвърлена в кошчето и ще бъде забравена там...

Но за почетния председател е важно да отправя послания и да пише, защото за него думите явно са „самоцел със силата на опиат“.