Виновни ли са видеоигрите за реалното насилие?

Няма категорични доказателства, които да свързват насилственото поведение с насилствените видеоигри, пише сайтът „ТехЕксплор”.

Създават ли видеоигрите с насилие геймъри насилници? Това е тема на обсъждане, която продължава да ангажира обществото, въпреки че няма солидни доказателства, свързващи двете. Проблемът отново бе изведен на преден план през август от президента на САЩ Доналд Тръмп, който определи „грубите и грозни“ видеоигри като частично виновни за убийствата и масовите престрелки, които се случиха в САЩ през лятото.

Това, че ние се връщаме към същата линия на проучване след всяко трагично събитие или жестока катастрофа, едновременно издава факта, че се фиксираме по грешни пътища, а това затъмнява много по-провокиращи мисли и въпроси. Например, какво всъщност правят играчите на игри с насилие, когато играят? Или има ли други потенциални вреди от видеоигрите отвъд кървавото насилие?

Тръмп, след поредната училищна стрелба, предположи, че игрите имат силата да „оформят мислите на младите хора“. В изследване на преживяванията на младите хора в играта се открива точно обратното: техните реални мисли и идеи оформят опита им в играта.

В често критикувания виртуален свят на Grand Theft Auto V можете да грабите банки, да блъскате пешеходци или да взривявате автомобили. Можете също така да си направите нова стилна прическа, да карате колело или да си намерите работа, карайки такси, за да спечелите малко допълнителни пари за татуировка или нова тениска.

Когато седнахме и играхме играта с някои млади хора, установихме, че просоциалното поведение - неагресивни действия, които действат в рамките на социалните структури като например търпеливо чакане на светофари - е по-разпространено от насилственото поведение. Освен това открихме, че когато играчите искат да изпитат неща, които не биха могли да направят във външния свят, тези преживявания не са били насилствени действия.

Нормалните стремежи, които засягат работещите възрастни в капиталистическите икономики, като например да притежават скъпа кола, да си купят по-хубава къща или да носят модни дрехи, изглежда бяха мотивиращите нашите играчи да се насладят на този виртуален свят.

В играта Grand Theft Auto V, точно както в САЩ, трябва да платите от джоба си за здравеопазване - или да платите гаранция, ако сте арестуван. Можете да се чувствате не на място в определен квартал поради цвета на кожата си или да бъдете изцяло изключени от по-заможните райони заради големи метални огради и охранители.

Не можете да играете като жена, но сте добре дошли да навредите на генерирана от компютър жена. Понякога се налага да играеш като мъж на име Майкъл, богат предприемач, който е бял. Друг път трябва да играете като Франклин, уличен престъпник, който е черен.

Къщата на Майкъл е зад ограда от ковано желязо в хубав квартал, а Франклин е зад износена ограда в депресиран град. За Майкъл играта е сравнително проста. Той навлиза в света като утвърден крал с голяма къща и семейство. Но когато играете като Франклин, трябва да вършите странни задачи за Майкъл, за да си изкарва прехраната, вършейки мръсната работа в замяна на достъп до контактите си.

В този разделен разказ можете да преживеете повечето от разпространените форми на социално разделение, сегрегация, финансово изключване и материално разочарование, които са проектирани във външния свят и след това кодирани в играта.

Светът на Grand Theft Auto V до голяма степен е представителен за реалния свят с всичките му социални проблеми.

Всъщност, когато играехме играта с млади хора, нашите играчи бяха наясно, че кървавото насилие не е много реалистично, но не мислеха за класовите и сегрегационни аспекти на играта толкова критично. Избиването на хора с картечница беше прието като правдоподобно. Докато конкурентната, капиталистическа и несправедлива система, в която се провеждат масовите стрелби, беше приета като доста реалистична. Участниците приеха тази система като неизбежна реалност, изиграха я конкурентно и не бяха обезпокоени от каквито и да било негативни последици.

Игрите, които са критикувани за твърде реалистично насилие - особено най-успешният игрален франчайз за всички времена, Grand Theft Auto - обикновено са, повече или по-малко, базирани на външния свят. Тяхната „реалистичност“ е ясно признание, че те отразяват социалните тенденции, които се случват в реалния живот - и след това стават част от игрите.

Ако трябва да бъдем критични към насилствените теми във видеоигрите, нашата критика трябва да надхвърли опростените причинно-следствени аргументи към идентифициране на онези културни и социални вреди, които се възпроизвеждат в самите игри.