"На село" в Бързица

Тази сутрин гостуваме на жителите на село Бързица. Тръгнахме навреме, за да не бързаме, през най-студения ден от седмицата. Но попаднахме в сутрешния трафик по улица „Девня“, заради  ремонта на кръговото до Максуда. 30 минути в задръстване, после пътят се отвори и небето просветна, макар, че беше студено и нямаше слънце. Пътувам за Бързица. С шофьор и служебна кола. Уговорих си среща с местните жители за 10 часа, но закъснявахме. И се наложи да побързаме. Така пристигнахме в Бързица – бързайки.  Добре, че пътят до там е в отлично състояние. Главният път минава през цялото село. Точно посредата е моята среща. Вдясно е кметството, а вляво – пенсионерският клуб. До него е магазинът. Малко преди това е автобусната спирка.  Вече ме чакаха. Изпили кафето и чая, но със запалена печка с дърва и подредена маса с баница и сладкиши. Посрещнаха ме като свой човек, защото съм от Провадия.

Това ми разказаха за живота в селото Величка Стоянова, Стойка Проданова, Мария Митева, Йордан Киров, Неделчо Стойчев, Гинка Добрева, Магдалина Сайне от Германия и Стела Кенфийлд. Ведри хора, позитивни и усмихнати.

А откъде идва името Бързица?

Йордан Киров е местният краевед. Роден е в Бързица, живял във Варна, където е работил като военен, но след пенсионирането си се връща в родното село. Той и Иван Едрев написват книгата „Нашето село Бързица” и я издават през 2015 година.  Решават да съберат част от онова, което е останало за селото от древността до наши дни. Правят го, защото се чувстват длъжни пред паметта на дедите си. Книгата е кратък разказ за селото. В нея пише, че старото име на Бързица е Шеремет. Така се казва сега Пенсионерският клуб.  Думата „шеремет” е от турско-арабски произход. Според някои тълкувания означава пъргав, подранил, а според други – шегаджия...

”... Докато селяните сеели овес рано, преди пролетта да дойде по баирите около Шеремет кайнак, султанларчани викали: „Какви са тези бързи хора?”...През 1934 година всички селища в България получават български имена и тогава Шеремет е прекръстено на Бързица.”, пише в книгата „Нашето село Бързица”.

Йордан Киров разказа...

С Йордан Киров разговаряхме още. Той е живата история на селото. Знае всичко -  дати, имена, събития... Разказа ми историята за Аязмото, заведе ме до там, но преди да я чуете и вие ще ви срещна с две дами от селото – българка и германка.

Магдалина Сайне е германка, но живее от скоро в село Бързица. Има своя къща, в която сега прави ремонт. И тя посещава клуба на пенсионера, но тази сутрин бързаше, защото има майстор в къщата.  Разбира почти всичко на български, но още не може да говори добре. В превода ни помогна Стела Кенфийлд...

Кмет на село Бързица е Галя Иванова. Бързица е родното й място, а за местните жители говори така, като че са нейни деца – с грижа и ангажираност. През цялото време докато бях там телефонът й звънеше, а тя организираше превоза на един, лекарствата на друг. Накрая остана малко време, за да поговоря с нея и побързах, защото Галя Иванова трябваше да хване автобуса за Провадия, където имаше да свърши работа и за селото и за хората, които не могат да отидат дотам.

Преди да тръгна от Бързица отидох до къщите на Стела и Магдалена. Поканиха ме да видя как се грижат освен за двора си и улицата да е красива, макар, че по нея няма асфалт. Така видях, че единствената улица с асфалт е главният път, който минава през селото. Къщите са отдалечени, има махали, където няма жива душа, а животът е концентриран около главния път. Иначе селото е чисто и красиво, спокойно и тихо. И е на високо, където въздухът е чист. В далечината се виждат комините на Девненските заводи, но отровният им дим не стига до тук. И още – Бързица е име на село, което никъде другаде не се повтаря, защото е единствено на света.

Снимки в галерията.