Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година.

"ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България, понеже искам зрителят да очаква България, както я очаквах аз всички тези години. В него участват много българи и българки, с които се запознах за първи път. Това са обикновени хора - баща, козар, поет, художник, скулптор, архитект, учител, биолог и други. Филмът е уникален с това, че е сниман хронологично. Паралелно разказва моята история и какво е чувството да напуснеш България на 18, без да имаш избор, и да се върнеш на 41 години за първи път.

С "ТАМ" обиколих 18 града в Щатите, където филмът се показа пред българската диаспора. Голяма радост е да споделя творбата си в родината ми!
(Богдан)


-  Каква е Вашата история? За да стигнем до този филм, все пак трябва да разкажем какво се е случило с Вас.

Много хора не знаят, че съм емигрирал през 1992 година. Преди да замина зад Океана и да се озова в Америка, живях в Атина, Гърция в продължение на три години.

-  По каква причина мигрирахте?

Ще се разбере във филма, но аз нямах избор. Баща ми ме качи на самолет и каза: „Отиваш в Америка заедно с малката си сестричка.“ Аз бях на 17 години и половина. Две седмици преди да навърша 18, когато сестра ми беше на 16, отидохме да си опитаме късмета.

-  Без родители?

Без родители. На майка ми не и дадоха да дойде. Девет години подред и биха черен печат. Когато тя вече дойде, сестра ми имаше две дечица. Тогава нямаше Скайп, имаше само телефонни карти. Аз не бях виждал снимки на майка ми и когато тя слезе от самолета, беше ме срам, но не можах да позная собствената си майка. Не го пожелавам на никого.

-  Добра идея ли е това шоково хвърляне в живота и то в коренно различна среда?

Коренно различна... Пристигнахме в края на юни, беше някакъв ужасен студ. Започнах да се питам къде съм се озовал. На четвърти юли минаваха американските хеликоптери с американските знамена и се усещаше целият патриотизъм. Наистина беше доста странно. Моите родители са вярвали, че аз и сестра ми ще се справим и са поели този риск, за да ни предоставят по-добро бъдеще, както те са го виждали.

- С какво се занимавате? Снимате филми?

Да, аз съм продуцент и кино режисьор. Това е моят втори документален филм, предстои и трети догодина, с който се надявам да гостувам пак. Все още живея в САЩ, а искам да живея тук.

-  Това да не би да е емоционално решение в момента?

Не, аз дойдох тук за първи път от 23 години  миналата година. Не се бях връщал, въобще не бях стъпвал в България. Единственият допир до родината ми беше чрез хора, които познавам в САЩ. Жена ми, е разбира се, българка. Докосвал съм се до България и чрез гостуващи театри и музиканти.

-  Но не е същото.

Не, въобще не е същото. Вече тази година, втора година подред, прекарах около 3 месеца тук и смятам, че мога да направя малко по-трезва преценка къде искам да бъда.

-  Разкажете за това първо връщане, тогава ли започнахте да снимате филма?

Да, започнах да го снимам малко преди да тръгна от САЩ. Когато си зададох въпроса дали искам да снимам филм, ми отне 5 минути да си отговоря, защото знаех колко емоционално натоварващо ще бъде. Разбира се, прецених, че малко хора имат моята възможност. Запознах се с толкова много хора. Само първите 5 минути от филма са снимани в САЩ и те се състоят от хора, които са се връщали. Те ми казват какво да очаквам, всеки ме подготвя по някакъв начин. След това пристигам в България. Самият филм е сниман 90 процента последователно, което е творчески риск. Реших да го монтирам последователно – от момента на пристигане до момента на заминаване.За да придобия представа за това как ще се получи накрая, монтирах и докато снимах. И фактически стана.

-  Има ли голяма разлика от 18- годишната Ви възраст до сега. Много ли се е променила България? Ние, за съжаление, не можем да я усетим тук тази разлика.

И да, и не. Има много неща, които, според мен, са се променили. Това са непосредствените отношения между хората. Може би липсва тази сплотеност, която аз си спомням. Дори София, моят роден град, аз сега не чувствам, че това е моят роден град вече. Съвсем различен град е от това, което беше. Аз се срещам с много позитивни хора, дори сега във Варна ми направи впечатление колко всеки е учтив в автобуса. Ако аз ги виждам, значи съществуват такива хора. Повечето от хората във филма са тези, с които се запознах тук миналата година.

-  Това втори филм ли Ви е ?

Втори документален, преди него имам един късометражен. Той се казва „Тази баба“.

-  В България ли е сниман?

Не в САЩ. Следва още един догодина, „Кавал парк“, който също е пълнометражен филм.

-  Разкажете за него. Чух, че Вие свирите на кавал и издирвате такива автентични музиканти.

Филмът не е само за фолклора. Той е за моето приятелство с Александър Еплер, с когото се запознах в Америка. Когато е бил на 16 години, през 1971 година, идва да учи кавал в България. През комунистическо време идва тук, той е американец. Поканен е от министъра на културата, който идва в Сиатъл. Александър казваше: „Мисля, че никой не очакваше, че аз ще се появя в България на улица „Добър юнак“. Когато той идва тук се влюбва не само във фолклора ни, но и в българския дух. Аз се сприятелих с него през 2011 година и моето приятелство с него, и неговото желание да предаде знанието си като човек, като кавалджия, ме накара да започна да снимам този филм.

-  А вие кога започнахте да се учите да свирите?

Аз започнах преди 6 години и вече сериозно се занимавам от 2 години. Аз заради това съм във Варна, защото моят учител по кавал е тук във Варна – Николай Докторов. Аз снимах и дечица, на които той е преподавал. Миналата година снимах и Драгни Драгнев, който е гайдар също тук. Попаднах и на един поет – Николай Господинов, който ме изуми с неговата поезия. Пред камерата той прочете три от неговите стихотворения и през целия филм се чува как той ги рецитира.

-  Вие как успяхте да запазите езика? Попаднахте ли в някаква среда с българи?

Първите 15 години не, защото беше просто въпрос на оцеляване и когато си толкова млад се интегрираш и мислиш само за това. После се срещнах с жена ми, която е българка. През 2010 година в Сиатъл се формира български културен център, където се събираме да танцуваме, има и хор. По този начин започнах да контактувам с повече българи. Разбира се, чета много на български също.

-  Какво четете на български?

Наскоро препрочетох трите тома на Яна Язова – „Левски“ „Бенковски“ и „Шипка“. Тя има прекрасен език. Аз също пиша поезия, детски приказки, също така и подготвям книга. Обичам българския език. Дори сега, когато се разхождам из Варна ми е много мило да слушам българския език.

-  Имате ли амбиции за изява и в сферата на музиката, с кавала?

Аз съм перфекционист, свиря любителски, но имам желание за изява. Когато завърша „Кавал парк“ ще започна турне с филма, защото има много деца, които дори не знаят как изглежда кавалът. Мисля, че има нужда от свирачи. Понякога си казвам „Богдане, защо си се захванал с този кавал“, обаче продължавам и знам, че трябва да продължавам.

-  Който има интерес към Вашия филм „Там“ как може да го гледа?

В момента може да се гледа само по кината. Обсъждам с някои от варненските читалища дали е възможно да направим още една прожекция. Може да посетите bogdandarev.com или на фейсбука ми – Богдан Дарев. Там има информация. Ще може да се гледа и онлайн, но чак на 24 май смятаме да го пуснем - послучай големия празник.

Цялото интервю с Богдан Дарев може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Цветомир Върбанов-SemDD в мистичния свят на хандпаните

Цветомир Върбанов-SemDD е видеооператор, продуцент и режисьор. Автор е на редица музикални видеоклипове и е продуцирал документалния късометражен филм "Disconnected" на режисьорката Мария Голубцова, с който участва на фестивала на българското документално и анимационно кино "Златен ритон" в Пловдив през 2024 г. Той е пътешественик с много и..

публикувано на 30.04.25 в 08:20

"Градообитатели" преобразяват трафопостове във Варна и тази година

Вече трета година инициативата "Градообитатели" превръща трафопостове във Варна в произведения на изкуството. Кампанията започва всяка година на 1 април, и се радва на голям интерес. Първият изрисуван трафопост 2025-а се намира в района на Колхозния пазар -  на улица "Акад. Методи Попов"12, и събира деветима артисти и доброволци, които обичат..

публикувано на 29.04.25 в 14:25

При 8 часа без интернет и телевизия търсим неустойка от оператора

За неустойка в рамките на една тридесета (1/30) от абонаментния план могат да претендират клиентите на телекомуникационните компании, ако има прекъсване на услугите повече от 8 часа. Това каза създателят на инициативата "Ние потребителите" Габриела Руменова в предаването на Радио Варна "POST FACTUM", позовавайки се на Закона за защита на..

публикувано на 29.04.25 в 08:10

Dani Filth (CRADLE OF FILTH): Несъвършенствата от миналото са нещата, за които жадувате в бъдещето

Интервю с Dani Filth (CRADLE OF FILTH) CRADLE OF FILTH отдавна надскочиха клишираното определение „блек метъл“. Да, групата започна като типичен представител на блек метъла от 90-те, но бързо се преориентира, обогати звука, внесе страшно голямо стилово разнообразие в музиката си и днес е повече метъл отколкото блек. Може би екстремен метъл е..

публикувано на 28.04.25 в 08:00

Нели Петрова: Без промени в съдебната система, "войната по пътищата" няма да спре

Великденските празници отново поставиха на дневен ред темата за безопасността по пътищата на България. Въпреки многобройните анонси на властта, за мерките които ще бъдат предприети във връзка с очаквания масов трафик, статистиката на МВР отчете: за петте почивни дни, над 200 пияни шофьори в цяла Българи.  Съставени са 22 354 фиша /със  7354 повече..

публикувано на 27.04.25 в 09:11

Христо Рафаилов: До есента варненци ще могат да ползват новата билетна система

Очакванията на общинската администрация на Варна е новата билетна система да заработи до началото на есента на 2025-та година. Тази увереност изрази заместник- кметът по финанси Христо Рафаилов в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“. По думите му възможно е до края на следващата седмица цялата процедура да бъде приключена до край и да..

публикувано на 26.04.25 в 14:24

Българка от Италия: От служба на папата си тръгваш обновен

Днес е третият ден от поклонението пред тленните останки на Папа Франциск в базиликата "Св. Петър“ в Рим. Предполага се, че интересът до края на поклонението в събота за погребението, ще надвиши предполагаемото присъствие на над 200 000 желаещи от цял свят. Префектът на Рим Ламберто Джанини каза, че се прави всичко възможно да се осигурят..

публикувано на 25.04.25 в 09:15