Омбудсманът атакува забраната за свободното къмпингуване

Омбудсманът Мая Манолова внесе конституционна жалба срещу промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Припомняме, че Мая Манолова беше сезирана от представителите на Българското кепмер общество и Обединена група „Бетономорие“ заради строгите забрани, ограничаващи правото на българските граждани на свободно придвижване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване. Освен това, според новите промени, разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се осъществява само на определени места, извън територията на плажовете, дюните и къмпингите.

Манолова прие представители на свободно къмпингуващите и след срещата обяви, че ако промените минат и бъдат обнародвани ще сезира Конституционния съд.

Днес Законът за устройство на Черноморското крайбрежие бе обнародван, а Манолова поиска да се установи противоконституционност на разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в  от Закона за Черноморското крайбрежие.

„Смятам, че същите са в противоречие с нормите на Конституцията относно принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“, пише омбудсманът в искането си до КС.

В него Манолова излага мотиви, според които нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.  

Мая Манолова посочва още, че с предвиденото издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за приемане на цялостно решение, засягащо режима на земеползване в пряко противоречие с чл. 22, ал. 3, която изисква режимът на земята да се определя със закон.

Според нея инертността в продължителен период от време за създаване на адекватна по ранг нормативна уредба е източник на правна несигурност и свързаните с нея негативни последици в противоречие с правовия характер на държавата.

„Отстъплението от принципа за уреждане на режима на земята със закон отслабва и гаранциите за изпълнение на задължението на държавата съгласно чл. 15 от Конституцията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси. Недостатъчната по ранг уредба по смисъла на чл. 22, ал. 3,  е пречка да бъде дефинирано бланкетното съдържание на правото на здравословна и благоприятна околна среда, което гражданите имат право да изискват съгласно чл. 55 от Конституцията“, аргументира се омбудсманът.

Тя акцентира, че изпреварващо се налагат административни наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка.

Поради вътрешна противоречивост на законовия акт за обема на защита на пясъчните дюни Манолова оспорва и алинея 2 на чл. 17а от ЗУЧК, която противоречи на принципа на правовата държава и върховенство на закона.

Според нея е допуснато изключение от забраната в рамките на вече регламентирано друго изключение, предвиждащо строителство на национални обекти и на такива със специално предназначение.

„Такъв подход не е обоснован поради специалния характер на освобождаващото основание с оглед на постигане на легитимна цел от конституционен порядък, каквато не е налице в създадената хипотеза на изключение от изключението“,  аргументира тезата си омбудсманът.