Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво преразказваха днес седмокласниците?

| обновено на 17.06.19 в 14:51

Точно в девет часа започна националното външно оценяване по български език и литература за  седми клас. Учениците имаха два часа и половина да се справят с въпросите и преразказа. Произведението, което им се падна тази година е приказката „Богатствата на момъка” от Георги Русафов, която е включена в книгата "13 вълшебни приказки", публикувана през 1979 година. Кандидат-гимназистите трябваше да преразкажат съдържанието от името на момъка.

Националното външно оценяване е задължително за всички седмокласници. От оценките на учениците днес зависи дали ще успеят да влязат в желаната гимназия.

Преди началото на изпита поговорих със седмокласниците от ОУ „Черноризец Храбър" във Варна. Най-много от тях искат да учат в езиковите гимназии в града, а най-голямото им притеснение се оказа преразказът.

Чуйте още в прикачения звуков файл:

Освен преразказа седмокласниците трябваше да се справят и с 18 задачи с избираем отговор, 6 с кратък и 1 с разширен отворен отговор. Максималният резултат, който учениците могат да постигнат на теста е 100 точки. Тъй като всички ученици трябва да влязат в гимназия, тези които изкарат двойки на изпита днес ще участват в балообразуването само с оценките от училище и ще имат максимум 100 точки бал. Пожелаваме успех на кандидат-гимназистите и в сряда, когато ще се проведе националното външно оценяване по математика.
Ето и пълният текст на приказния разказ "Богатствата на момъка", който беше избран за днешния изпит:

Живял някога в една далечна страна беден момък. Той бил строен като топола, здрав като канара и силен като мечка, но где с кого се срещнел, де с когото заговорел, младият човек на всички се оплаквал:
— Ох, не е живот моето, а жива мъка — за всичко сам се трудя, парчето хлебец с пот на челото си изкарвам!… А колко хубаво би било, ако имах несметни богатства — цял ден щях да се излежавам, край мене от сутрин до вечер щяха да припкат пъргави слуги и слугини да ми прислужват!
Така изминало много време, през което момъкът само се оплаквал от сиромашията си и за никаква работа не се захващал, та наистина от година на година ставал по-беден…
Една пролетна привечер, като се прибирал в колибата си, младият човек заварил там непознат старец с изпито лице и дълга до пояса брада.
— Кой си ти, дядо, и какво търсиш в сиромашкия ми дом? — викнал момъкът към стареца.
— Пътник отдалече съм, синко… — отвърнал тихо непознатият. — Видях отворена вратата на колибата ти и влязох вътре да ме нагости стопанинът с коматче хляб и кратунка студена водица, че съм капнал от дългия път!
— Сбъркал си вратата, дядо — намръщил се домакинът, като чул желанието на стареца. — Стопанинът на този дом е последният бедняк в този край!
И както правел всякога пред всеки срещнат човек, момъкът започнал и сега надълго да се оплаква от сиромашията си.
— Защо говориш, че си беден, синко? — прекъснал го по едно време благо старецът. — Както те гледам, ти си по-богат от най-богатия цар на света…
— Да не си дошъл да се подиграваш със сиромашията ми, бре старче! — настръхнал веднага момъкът. — За какво богатство ми говориш? Къде са ми дворците? Къде са ми кованите сандъци с жълтици, кожените торби с драгоценни камъни? Къде са ми слугите, слугините?… Не виждаш ли, че освен двете си очи, голите си ръце и босите крака нищо друго си нямам на тоя свят!
Вместо да му отговори, непознатият старец бръкнал в пазвата си, извадил оттам едно огледало, кимнал на момъка да се приближи към него и му поръчал:
— Погледни, синко, в това огледало — всичко, което видиш в него, само да пожелаеш, на минутата ще стане твое!…
Младият човек се подчинил мълчаливо, погледнал в огледалото и занемял от удивление пред гледката, която зърнал. Най-напред видял голям дворец, златните кули на който се губели в облаците. След туй погледът му се зареял сред необятната градина, която заграждала от всички страни двореца. В нея деветдесет и девет златни фонтана изхвърляли непрекъснато към знойното небе прохладни сребърни струи. А малко по-далече от тях люшкало сънливо сините си вълни едно изкуствено езеро, в което плували гордо дванайсет бели и дванайсет черни лебеда. Из поръсените с дъхав цвят храсти се надпявали славеи и авлиги, боричкали се пъстропери папагали. И навред шътали като трудолюбиви мравки пъргави прислужници в златни ливреи, подскачали млади прислужнички, нагиздени до една с дантели и копринени одежди…
— Нима наистина всичко това може да бъде мое? — погледнал накрая момъкът с недоверие към белобрадия старец. — Да, синко, всичко, което зърна в моето вълшебно огледало, ще стане за вечни времена твое, ако в замяна ми дадеш само твоите млади очи… Съгласен ли си на такава размяна?
Преди да отговори, момъкът погледнал през прозореца навън, дето в туй време омаята на пролетния залез била превърнала цялата природа в хиляди пъти по-вълшебна картина от картината, която младият човек видял в чудодейното огледало на дядото… Високо в копринената синевина на пролетното небе се гмуркали като пухкави патета бели перести облачета, до едно поръсени щедро от златото на последните слънчеви лъчи. Сред зеленото кадифе на далечните планини, над които пламтял с целия си чар пожарът на залеза, час по час проблясвали като сапфирени светкавици потулените през деня планински поточета и горски ручеи. А близко, съвсем близко, току до самата колиба на момъка, една млада брезова горичка кънтяла от възторжените песни, с които сладкопойните птици изпращали залязващото слънце.
„Ако си дам очите, вече никога няма да зърна прелестта на гаснещия ден, нито чара на модрото утро… Ще прекарам целия си живот като къртица само в непрогледна нощ, във вечен мрак!“ — потръпнал като полазен от морници при тая мисъл момъкът. И викнал буйно на стареца:
— Не, дядо, още сто дворци като този в огледалото ти да ми дадеш, пак не бих се лишил доброволно от очите си!…
— Е, щом са ти толкова скъпи очите, синко, дай ми тогава вместо тях силните си ръце и халал да ти е дворецът ведно с всичко в него и около него! — предложил му нова размяна белобрадият гостенин.
Но момъкът и сега се дръпнал като ужилен по-далече от стареца и викнал още по-буйно:
— Не, не!… Не си давам дори един пръст от ръцете, ако ще за него да ме направиш владетел и на хиляда дворци! Същото се повторило и когато старецът му поменал да замени двореца от вълшебното огледало срещу стройните момкови крака…
Накрая дядото погледнал ласкаво младия човек, усмихнал му се благо и рекъл:
— Видя ли какви несметни богатства притежаваш, синко, а ти се оплакваш, че си бил беден?!
Момъкът не отвърнал нищо. Но още на другия ден се хванал на работа, започнал да печели добри пари и вече никой не го чул да се оплаква от сиромашията си…




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Болница за плюшени мечета отново отваря врати във Варна в неделя

За поредна година във Варна ще се проведе кампанията  „Болница за плюшени мечета“, организирана Асоциацията на студентите-медици във Варна, която има за цел да помогне на децата да преодолеят страха си от лекари, зъболекари и медицински манипулации. Малчуганите ще имат шанса да облекат бяла престилка и да се превърнат в медици, които помагат на..

публикувано на 28.11.24 в 16:30

Започва инициативата на Фондация "Добротворци" - "Коледа за всяко дете"

"Коледа за всяко дете" е посветена на децата, които ще посрешнат Коледните и Новогодишни празници извън дома - в болници, в институции, в приемни семейства. Това е шанс за всички мали пациенти да се зарадват, да усетят топлина, да почувстват празничното вълшебство и да изживеят атмосферата на сбъдната мечта под формата на подарък. За тях..

публикувано на 28.11.24 в 14:53

Рибе, рибе: Уличните търговци на риба вече са в социалните мрежи

Мнозина от вас сигурно помнят тези търговци, които с количка и лонда, пълна с риба, огласяваха ванрнеските улици и често ни събуждаха. Напоследък те поизчезнаха от улицата, но разбираме, че вече са в онлайн пространството и предлагат риба и рибни продукти в социалните мрежи. Това каза за Радио Варна д-р Костадинка Маринова, началник отдел..

публикувано на 28.11.24 в 13:20

„Вятър – птици - море“ в Шабла

Тази събота и неделя в крайморския град Шабла ще се проведе фестивалът „Вятър – птици - море“, който е част от проекта „Шабла и птиците“. Фестивалът е посветен на богатото птиче разнообразие в района на Приморска Добруджа и е вторият за годината след проведения в края на лятото „Фестивал на хвърчилата“. Какво да очакват в двата почивни дни жителите..

публикувано на 28.11.24 в 09:05

Спасяването на мечета-сираци – част от мисията на WWF-България

Мечките у нас са застрашени от изчезване . Те са защитен вид и са вписани в Червената книга на България и убиването им е криминално престъпление. И все пак всяка година близо 100 мечки стават жертви на бракониерство.  В седмицата на Мечкинден природозащитната организация WWF насочва вниманието към шест мечета-сираци, получили..

публикувано на 28.11.24 в 06:35

„Ръка, която дава, никога не остава празна“, благотворителен концерт в помощ на Димитър Стоев от Оброчище

Общинската организация на хората с увреждания Клуб "Св. Марина" организира концерт по случай 3 декември - Световен ден на хората с увреждания. Благотворителното събитие ще бъде на 2 декември в залата на НЧ "Паисий Хилендарски - 1870", с начало в 17,30 ч . Във фоайето на читалището ще бъде подредена изложба-базар "И аз мога!". Входът е 5 лева...

публикувано на 27.11.24 в 16:30

Започва X издание на Международното състезание за креативни умения „Varna Spaghetti Engineering“

Десетото издание на международното състезание за креативни умения „Varna Spaghetti Engineering“, организирано от катедра „Строителство на сгради и съоръжения“ към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, обещава да обедини талантите и въображението на ученици и студенти. Събитието ще се проведе на 30 ноември 2024 г., от 9,30 ч. в..

публикувано на 27.11.24 в 12:43