Изложба за живота и делото на Св.Софроний Врачански представя Духовно-просветният център във Варна

Кой е Свети Софроний Врачански и какво си спомняме за него днес? Защо той е един от нашите герои и с какво е пример за подражание? Какво е оставил след себе си – единственото, което никой друг не е правил? Отговори на тези въпроси можете да намерите и в книгите и в учебниците, ако четете.

Има едно място, където историята за живота на Свети Софроний ще ви бъде разказана, ще видите в книга думите, които той е писал и неговите портрети, за които никой не знае кой и кога е нарисувал. Последните са подредени в изложба по повод 280 години от рождението на Свети Софроний Врачански, които се изпълват тази година. 

Мястото е Духовно-просветният център „Св. Архангел. Михаил” във Варна, който се намира на ул. „27 юли“. 

В изложбата ще видите и дамаскин, писан в Котленската школа. Дамаскинът е сборник с проповеди, които свещениците и монасите са си преписвали на ръка, за да могат да ги ползват в църквата. Няма данни, че проповедите в представения сборник са писани от Св.Софроний Врачански, но има сигурни данни, че той е направил подвързията.

В изложбата са включени още тематични пана, карти, старопечатни книги, портрети и факсимилни издания на основните произведения на Св. Софроний.

Чрез изложбата Духовно-просветният център има за цел да се съхрани паметта за този велик българин, направил всичко възможно, за да имаме вяра, език и писменост през един от най-трудните периоди в българската история, разказа Борислав Аврамов, който отговаря за работата с младежта във варненската митрополия.

Многообразна е дейността на епископ Софроний Врачански. Неговият образ е трайно вграден в националната ни идентичност като образец за духовник, учител, книжовник, просветител и първи български дипломат. Той е роден в гр. Котел. През 1762 година е ръкоположен от Преславския епископ за свещеник (Котел тогава е в пределите на Преславската епархия) и служи в родния си град 30 години. 20 от тях преподава на децата на котленци „книжное учение”. Всяка неделя и на всеки празник поучава в храма на народен български език. В Котел той преписва дамаскини и часослови, а през 1765 година прави първия препис на „История славянобългарска”. През 1794 година е ръкоположен за Врачански епископ. Управлява Врачанската епархия 10 години през най-тежкото и смутно време в района и продължава своята книжовна преписваческа и преводаческа дейност, с която допълва проповедническото си слово за укрепване на християнската вяра и за издигането на християнската нравственост и гражданска култура на своето паство. През 1806 година полага основите на новобългарски език и книгопечатането на български – издава своя сборник от неделни проповеди „Кириакодромион” т.е. „Неделник”. Големият български архиерей и книжовник завършва живота си в емиграция в Букурещ през 1813 г. През 1964 година Св. Синод на Българската православна църква причислява към лика на българските светии „богоблажения нащ отец, просветител и възродител Софроний епископ Врачански”.

Изложбата е насочена към ученици, граждани и гости на Варна и ще продължи до 30 ноември 2019 г.