Големите автори имат творби, които стърчат

„Книга за Никола Радев” е от 400 страници и съдържа 4 части. В първата са публикувани най-важните литературно-критически материали за него. Втората е със стихотворения, посветени на Никола Радев. В третата част автори споделят спомени за писателя, а четвъртата е с интервюта, които Никола Радев е давал през годините. Публикувани са данни и библиография, фотоси.

През май книгата ще бъде представена в София и Пазарджик, през септември - по време на Сивриевите празници в Златоград /Н. Радев е първия носител на наградата на името на Сивриев в Златоград/. 

Никола Иванов е автор на литературно-критически материали за Никола Радев. Познавач и ценител на неговото творчество, негов дългогодишен близък приятел.

Никола Костадинов Иванов е роден е на 19.04.1950 г. в гр. Пазарджик. Публикувал е много литературно-критически статии и изследвания в почти всички авторитетни литературни вестници и списания. Пише на теми от старобългарската до съвременната българска литература. Автор на книгите: “Литературни анализи, теми, проблеми” (І ч., 1992; ІІ ч., 1995), “Иван Динков. Монография. Литературна анкета” (2000), “Подреждане на балната зала” (2006; 2006-2007) и “Подреждане на балната зала. Книга втора” (2008; 2009. Изд. Славена). Носител е на специалната литературна награда “Иван Динков”. През 2009 г. за книгата си „Подреждане на балната зала” получава националната награда за литературна критика на Съюза на българските писатели. През 2010 г. издава сборника с отзиви и рецензии за книги „Едно към едно”. Под негов подбор и редакция излизат книгите на издателство Славена от библиотека „Музеи на български писатели“: „Димчо Дебелянов. Стихове“; „Йордан Йовков. Разкази“; „Пейо Яворов. Стихотворения“; „Дора Габе. Стихове за деца“. Живее и работи в Пазарджик. Член е на Съюза на българските писатели.

За писателя Никола Радев Светлана Вълкова разговаря с неговия изследовател Никола Иванов:

Как възникна Вашият интерес към писателя? Кога се запознахте?

Ние сме близки приятели от дълги години покрай поета Иван Динков. Те двамата бяха много близки, неразделни до смъртта на Динков. Той беше велик поет, а Никола Радев успяваше да му е на нивото и дружбата им не се помрачи и за миг.

Защо решихте да състави тази книга?

Не можех да не я направя, заради величината му като писател, много малко са тези, които заслужават. Той имаше изключителна памет и култура. Освен това винаги съм казвал, че между литературна стойност и популярност често има разминаване. Значителните автори не се натискат, не търсят публична изява. Те са си малко самодостатъчни. Усещал съм го - те винаги знаят вкуса на тълпата, но никога няма да слязат до него.

Много силно свързваме Никола Радев с Варна – и географски, и заради връзката му с морето.

Той е най-добрият български маринист.

А не са много, между впрочем. Защо българинът не пише за морето ?

Тончо Жечев се опитваше да го обясни, той казваше, че българинът е загърбил морето, така си и строи къщите. Има и други автори, които пишат за морето, но Никола Радев е най-добрият. Даже той инициира една „Антология на българската маринистика”, добре се получи.

Големите автори имат творби, които стърчат, които са далеч над средното ниво и ги ситуират във времето трайно. Ако един писател има само добри книги, той е добър, но не може да заеме такова високо място. Радев има една книга, която е изключителна - „Когато Господ ходеше по земята”, която получи най-високата руска литературна награда „Михаил Шолохов”, при това тя му беше връчена за 100-годишнината на Шолохов и Никола Радев е единственият чуждестранен писател /извън страните на ОНД/, който я получава. А руснаците са малко ревниви към тези награди...

Книгата наистина е изключителна, но не е много популярна, както и самият автор...

Както казах, той е много скромен. Като председател на Съюза на българските писатели той беше издал заповед: нищо от него и за него! Не беше медиен човек, смяташе го за излишно. Неговият незаменим приятел Иван Динков имаше една забележителна мисъл: „В челата на всички посредствени писатели е вградена плоча и на нея пише: Докато съм жив няма да умра”.

Големите автори по принцип изпреварват времето си. Трябва да минат години, за да се усвои естетическият им опит, за да може хората да стигнат до тях. Ако някой си мисли, че един Яворов е бил масов автор, един Ботев, та дори и дядо Вазов...Йовков и Елин Пелин, които са най-големите ни разказвачи, едва са докарвали по 1500 – 2000 тираж. Докато има един Слави Езеров по същото време, който пише сладникави любовни романчета за стринките, те четат и плачат... до 150 – 160 хиляди ги докарва.

То и днес май е така...

Днеска е същото.