"Цялостната икономическа картина в една държава определя тенденциите в търговския сектор. Закономерно по-напредналите в своето икономическо развитие страни имат по-добра осигуреност на населението с търговски площи и реализират по-висока производителност от тях", това каза за Радио Варна доц. Михал Стоянов от Икономически университет - Варна. "Варна не изостава, напротив, на фона на достигащата свръхизмерения концентрация в столицата, има своето позитивно развитие".
- За малките населени места инвестицията в големи търговски площи, каквито са моловете е неоправдана. Варна също има своят капацитет - един мол се открива, други затварят. Наситен ли е градът ни с търговски площи?
- Наситен е, да, такава е думата. Конкуренцията ще определи дали има място за още един участник. Във Варна имахме един интересен феномен преди около 10 и повече години. В еуфорията на членството ни в ЕС всяка година се откриваше нов мол, като всеки нов отваряше проблеми на тези, които съществуваха преди него. Пазарът ще реши дали има нужда от още един мол. Той се ръководи от нуждите и потребностите на клиентите, които както знаем са безкрайни. Имаме потребност от нови колекции, нови марки...
- И ново изживяване, защото молът се превърна в място на безвремие.
- Точно така. Това, което наблюдаваме е еволюция на самата концепция на търговските центрове. И преди 1989 година имахме търговски центрове, но тогава тази концепция се реализираше планообразно – имахме районни и градски универсални магазини, а в София имаше ЦУМ. Акцентът днес вече е поставен върху този развлекателен елемент, защото молът се опитва да привлича ежедневно потребители. На нас, обаче ежедневно не ни трябват дрехи и обувки, а храна. От тази позиция в мола на първо място има един обект-магнит. Това е супермаркет или хипермаркет, който всеки ден да привлича клиенти. Като проблем на позиционирането е, че възможностите за такива големи проекти са по периферията на Варна. Феномен за нашия град е, че в един кръг с диаметър от 2 километра са концентрирани всички работещи молове на нашия град.
- Пазарът ще реши колко от моловете ще просъществуват, но все пак очаквате ли още от тях да затворят?
- Според едно проучване, което анализира осигуреността с търговски площи, в Белгия е достигнато равнище от 1.67 кв.м. насищане средно на едно лице, в Австрия – 1.66, в Германия – 1.44, в скандинавските държави – 1.3. България осигурява 0.75 кв. метра на един човек от населението или само половината от достигнатото равнище в западна Европа.
- Това означава ли, че би било добре да ги догоним? От пътуванията си имам впечатление, че в Европа тенденциите са други. Възраждат се кварталните магазинчета на местните производители и като че ли вече молове не се строят?
- Така е, но молът може да отговори и на това предизвикателство като привлече малки производители и търговци с тяхното уникално предлагане.
- Да се върнем на нивата на търговски площи в Европа. Трябва ли да ги настигнем или по-скоро да направим паралел с покупателната способност, понеже Белгия не е със стандарта на България?
- Точно така. Но не означава, че на всяка цена трябва да ти догоним. Важен показател е производителността на площите – може да имаме много площи, но ако там не се случват продажби, нещата няма да вървят за търговския център и той много скоро ще затвори. Например в Норвегия от 1 кв.метър се получават по 7 832 евро продажби, докато България е на предпоследна позиция и на 1 кв. метър се осигуряват 2 313 евро. Приема се, че ако молът е запълнен 70-80% с наематели, то той може да покрива разходите си и да има минимална възвръщаемост на инвестицията.
- Кой е градът на моловете в България?
- В края на 2018 година в България имаме 773 хиляди кв. метра търговски площи, което прави средно по около 108 кв.м. на хиляда жители. Във Варна осигуреността е 247 кв. м. на хиляда жители, което е над средното за страната, но е на изоставащо равнище в Европа, където на хиляда жители се падат 300 кв. метра, т.е. все още имаме някакъв резерв. Най-много търговски площи имаме в Стара Загора /355/, следва Бургас /320/ и София /316/.
Цялото интервю чуйте в прикачения файл:
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно
