Роден на 4 юли 1947 година в Харманли, отраснал в Ивайловград в семейство на фармацевти, отишъл да става инженер в София. Но – кривнал от „правия път” и се записал в Театралния институт.
Завършва в класа на проф. Желчо Мандаджиев и първият му театър е Димитровградският. След три силни ентусиазирани години там идва във Варна през 1975-а. Оттогава не напуска морския град, който му влиза под кожата. Почти 45 години е на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
Със сигурност си имал покани и за други театри. Защо остана във Варна?
Имах, ама, аз като свикна с някое място, трудно го напускам. Пък и тук ми харесва. Аз съм живял в Източните Родопи, а тук е морето – другата сила, която може да привлече човек. И спокойствието, което дава морето. София, например е град да се работи, не е град, където можеш да си починеш след работа.
Повече от 40 години на варненска сцена. Предполагам, че много етапи в развитието на театъра са минали през теб?
Моят професор Желчо Мандаджиев и Гриша Островски ме поканиха тук, уж за малко дойдох на море, а пък останах, малкото стана много...
Какво се поставяше тогава?
Интересни пиеси бяха. „Многострадална Геновева” си спомням, „Честна мускетарска”, „Моята прекрасна лейди”, „Полет над кукувиче гнездо” – много силна постановка на Станчо Станчев, „Архангелите не играят флипер”, „Под игото” правихме и разбира се по това време имаше и партийни пиеси. Сменяха се периодите. След Желчо Мандаджиев и Гриша Островски, Станчо Станчев беше главен художествен ръководител и направи много силни постановки.
След 10 ноември 1989 се смениха много директори, имаше интересни режисьори – Руси Карабалиев, Иван Добчев, Пламен Марков, Красимир Спасов, Стоян Камбарев имаше силен период. По-късно за доста дълаг период – около 10 години – Явор Гърдев, тогава обиколихме много европейски държави с „Марад-Сад”, „Пухения”, „Калигула”...Бяха интересни години...
Сега какъв е периодът?
Театърът се мъчи да намери своето лице, трудно е в момента, защото хем трябва да е стойностно, хем да има публика, някъде може да се уцели, може, но не винаги. Да се правят хубави спектакли не може винаги, все пак е изкуство, не е фабрика. Театърът е труден, защото се прави от много хора – трябва единомислие.
Много е трудно и да се изгради публика с определен вкус – то е изкуство, което се продава, то се прави за публиката и зависи от нея. Тази материя е много сложна да се работи, особено в пазарна обстановка – как да намериш точния баланс, златното сечение.
Кои са твоите театрални върхове?
Трудно мога да кажа, може моята преценка да не съвпада с тази на публиката. Все пак – когато съм работил ползотворно с някой режисьор, като например Станчо Станчев, с Явор Гърдев, Стоян Камбарев, Пламен Марков, Краси Спасов – когато се случи щастливо събиране на съмишленици, на хора, които обичат театъра. Без да обичаш театъра не става, както знаем, там заплащането не е за хвалене, така че...
Трябва да има нещо друго, което да държи хората...
Трябва да има любов, някаква привързаност към театъра. Не съм пробвал никога дрога, но си мисля, че театърът е като дрога – не можеш без него. Най-хубавото е да обичаш работата си, тогава се получава, тогава е хубаво.
Играл си разнообразни роли, опитвали ли са да те вкарат в някакво амплоа?
Опитваха, ама аз не се давах. Не обичам тази дума „амплоа”, обичам да опитвам различни неща, харесва ми да бъда изненадван.
Как изграждаш ролята извън работното време в театъра?
Тя е постоянно в главата ми, занимава ме непрекъснато, иначе не става.
Връчват ти награда „Икар” за чест и достойнство, на мода ли са тези понятия?
Това зависи от човека. Не винаги сме изправени пред лесни решения, налага се да правим компромиси, както казва един приятел – само акулата е безкомпромисна, а ние сме хора.
Важно е в какво вярваш, към какво се стремиш. Когато играеш на сцената, ти не можеш да бъдеш съвършен, но важното е да се стремиш. Аз съм гледал да бъда честен в работата си, доколкото мога, разбира се, все пак ние сме актьори...
Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..
Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..
Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...
Театрално-танцовият спектакъл "Таралежите" по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите", подготвят актьорът и режисьор Стоян Радев и танцовият хореограф и режисьор Георги GOOSH Енчев. Премиерата ще бъде на 23 ноември от 17.30 и 19.30 часа в "The Center World" на ул. "Шипка" 4, както и на следващия ден - отново от 17.30 и 19.30..
Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..
Интервю с Dwid Hellion (INTEGRITY) INTEGRITY са една от първите екстремни банди, които смесват метъл с хардкор. Оригинално групата е създадена през 1988 година в Кливланд, Охайо, но е базирана в Белгия от 2003 година. На 24 ноември INTEGRITY се завръщат в България по покана на „141“. Концертът е в „Grindhouse Skateboard Club“ с подкрепата..
Винаги трябва да обичаш ролята, защото ако не я обичаш, тя ти отмъщава и никога няма да се получи добре. Това коментира за предаването "Гравитация нула" по Радио Варна Юлияна Чернева, актриса от Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Тя отбеляза своята 70-годишнина с пърформанс за приятели в галерия "Арт Маркони" и направи своя театрален прочит..