Russell Gilbrook (URIAH HEEP): За нас личното отношение към феновете е много важно

-  Привет, мистър Gilbrook, как си и как се чувстваш преди това продължително турне, което предстои на URIAH HEEP?

-  Миналата година я приключихме с фантастична двумесечна обиколка – 42 концерта в продължение на 56 дни. Турнето беше много успешно. Всички сме много доволни от началото на концертите в подкрепа на последния албум на групата „Living the Dream”. В сета има цели шест композиции от него, които са наистина фантастични. След почивката около Коледните празници сме отново готови да тръгнем по пътищата, за да достигнем и други части на Европа. И нямам търпение да дойдем и в България. Албумът ни се приема много добре, както от критиката, така и от феновете. Смятаме, че сме издали най-добрия диск на URIAH HEEP за последните 20 и повече години, което е невероятно. Обичаме да изпълняваме нашата музика за хората. И сме готови да продължим с концертите.

-  Как оценяваш твоето участие в „Living the Dream”?

-  Усещам, че беше фантастично преживяване. Хубавото конкретно за този албум е, че имахме шанса да направим препродукция. При предишните два албума, нямахме подобна възможност заради графиците за турнетата. Този път обаче искахме да направим нещо специално и да сме сигурни, че албумът ще бъде специален за нас. По тази причина поканихме фантастичния продуцент Jay Ruston, с когото записвахме за първи път. И той свърши невероятна работа. Също така сме много доволни, че имахме възможността предварително да поработим по песните, да изпробваме различни варианти, за да намерим и откроим по най-добрия начин идеите, които сме заложили в тях. Наистина се опитахме да запишем албум, който да впечатлява. И като гледам, го постигнахме. Защото определено сме много доволни от резултата.

-  Jay Ruston е известен с работата си за групи като AMON AMARTH, ANTHRAX, ARMORED SAINT, Gus G (FIREWIND, екс-Ozzy Osbourne). и много други метъл банди. До каква степен звукът в „Living the Dream” е негова отговорност?

-  Jay Ruston също така е работил и с по-леки групи като THE WINERY DOGS и е миксирал албуми на EUROPE.Заедно с нашия мениджмънт, с когото подписахме преди години, е работил по няколко проекта. Те се съгласиха да наемем Jay Ruston, защото има отличен музикален вкус. Всеки иска да работи с него. От лични източници знаехме, че познава из основи рок музиката – толкова добре, колкото и метъла. Той има страхотен усет за тези стилове. И не на последно място бяхме развълнувани от новата посока, в която ни насочи с „Living the Dream”. Jay Ruston беше разбрал, че URIAH HEEP не е метъл група, но иска да звучи тежко. Осъзна, че искаме да запазим HEEP-звука, но в същото време албумът да бъде модерен. Но модерен, с основа отличителния звук на групата, онзи, който всъщност е URIAH HEEP. Разбира се в началото имаше бариера между нас, но тя бързо беше преодоляна, защото Jay е много спокоен и направи така, че работата ни в студиото да бъде лесна и ползотворна. Записахме албума за 19 дни. Това е.

-  Трябваше ли да променяш нещо в свиренето на барабани?

-  Не, нищо не промених. Познавам барабанисти, които записват доста обрано, но иначе са луди зад барабаните и удрят здраво. Аз обаче не постъпвам по този начин. Моето усещане за свиренето е да се отдам на страстта. Ако песента ме кара да й се отдам, аз й се отдавам без резерви в свиренето. Jay нямаше проблеми с този мой маниер на работа, аз –още по-малко и за това партиите на барабаните в „Living the Dream” се получиха толкова добре.

-  Би ли споделил някой забавен момент, докато бяхте в студиото?

-  Хубавото беше, че аз бях човекът, който посрещна Jay Ruston на летището, когато кацна от Америка. За мен като барабанист е много важно да се разбирам добре с продуцента по отношение на звука на ударните, който търся и как той си представя,  аз да изсвиря партиите, за използването на клик тракове за синхронизирането на записите. Jay Ruston реагира по много интересен начин. Каза ми, че първо иска да чуе барабаните ми, защото преди това не може да коментира нищо. Първо иска да чуе звукът им, да предложи някакви промени и ако аз като барабанист съм доволен, да ги запишем по този начин. На първо място да работя така, беше страхотно. На второ място ставаше дума за клик траковете. Той ме попита дали искам да свиря под тяхна диктовка, а аз му отговорих, че всичко зависи от структурата на песните, защото понякога това е много важно като отправна точка, при използването на дигитални програми, за да се пооправят някои части. Отговорих му, че ще решаваме на момента. И той се съгласи. Така половината от албума го записахме с клик тракове, а другата половина без. Бях много щастлив от този начин на работа, както и той.

-  Когато свириш на концерт, използваш ли клик тракове?

-  За някои от песните използвам клик тракове при живите изпълнения. Всъщност основно ги използвам, за да се включа с краката. Основният проблем на много групи, е, че на живо свирят по-бързо. А това може да унищожи усещането и груува в композициите. Свирим по-бързо, получават се разминавания и песента се превръща в една голяма бъркотия. Това, което правя, е да програмирам всички части под формата на кликове, които ми задават темпото, когато започна да свиря и с краката. Използвам този начин, за да не допускам грешки, защото понякога се увличам заради адреналина и стремежа да дам най-доброто от себе си. Заради тях мисля и реагирам по-бързо, отколкото е необходимо. Така тези кликове ми помагат да задам правилното темпо в началото, което предавам на групата, след което изключвам помощните средства и сме свободни да изсвирим песните. Това прави концертите ни по-последователни.

-  За записите на „Living the Dream” организирахте кампания за набиране на средства от феновете…

-  Музикалният бизнес се промени много. И за съжаление сме наясно, че това не стана за добро. Така се опитваме да накараме нещата да работят за всички замесени. Другата положителна страна на подобни кампании е, че по този начин феновете, които предварително са купили албума, са въвлечени по-лично и по някакъв начин участват в записите. Също така в историята на URIAH HEEP личното отношение към почитателите ни е много важно. Същото е, както когато правим саундчек и допускаме фенове, които да посвирят с бандата. Има клипове в мрежата. Това съкращава дистанцията между групата и феновете и е добре, както за нас, така и за тях. С времето сме установили, че това е правилният начин и правилното отношение.

-  По този начин се сближавате с феновете…

-  Точно така. Те са въвлечени в процеса на създаването на един албум, което ги сближава още повече с групата. Контактът с тях става по-личен. Надявам се, че и те го усещат по този начин.

-  Обаче това не ограничава ли личното Ви пространство?

-  Както отбелязах, когато музикалният бизнес се променя, трябва да открием начини той да продължава да работи за нас самите. Кампаниите за набиране на средства отговарят на правилата на бизнеса. Ние бяхме съгласували всичко с мениджмънта. Дълго обсъждахме въпроса и така по-лесно стигнахме да решението да се впуснем в подобна авантюра. Подобно действие не е оказало много голямо влияние върху нас в личен план. Ролята на тази кампания беше да включи и феновете в създаването на новия албум. Тя се превърна в специално преживяване за тях. В същото време и ние се почувствахме много добре, защото това беше нова стъпка за групата. Не ни струва нищо да дадем на почитателите ни още малко от личното ни време като по този начин ги убедим, да участват.

-  Последният албум на групата, както казахме, се казва „Living the Dream”. Имаш ли неосъществени мечти?

-  Всеки, по всяко време се стреми към определени цели в живота си. Всеки иска нещо повече от онова, което е постигнал в даден момент. Не искам да съм музикант, който спира развитието си. Постигнах мечтата си, но не се отпуснах, защото това е опасно за един артист. Винаги съм искал да вървя напред и да ставам все по-добър. Това от своя страна ще доведе до по-добри ревюта и още по-отдадени фенове. Така се появява надеждата, че следващите концерти ще са в по-големи зали пред по-голяма публика. Това от своя страна води до още по-големи турнета и по-скъпи продукции за албумите. На обиколките заедно с класическите композиции изпълняваме и нови песни, които само по този начин могат да се превърнат в класики. Това е огънят, който ни тласка година след година да продължаваме по своя път. Така че нашите мечти и цели са винаги да вървим напред.

-  Защо се реши да си постоянен барабанист на URIAH HEEP, след като си работил с музиканти като Tony Iommi (BLACK SABBATH), Van Morrison, Tobias Sammet (AVANTASIA, EDGUY)и много други?

-  Бях научен от учителя ми по ударни да свиря всичко. Защото исках да съм барабанист и то голям барабанист. Баща ми ми беше казал, че ако искам да съм барабанист, трябва да работя много, ако искам да оцелея, трябва да мога да свиря всякакви стилове. Така открих най-добрия възможен учител, който ме научи да свиря всичко възможно. Всички концерти, на които участвах, докато растях, буквално бяха във всякакви стилове и подстилове, жанрове и поджанрове на музиката. Така достигнах до момента в кариерата ми, в който почувствах, че мога да дам много повече като личност и артист, отколкото само като барабанист. Исках да открия истинска група, в която да бъда себе си и в същото време да вървя нагоре заедно с нея. Музикалният бизнес е пълен с възможности, които идват и си отиват. Моето предизвикателство се появи малко късно, но не го изпуснах и това бяха URIAH HEEP. Когато те се появиха на хоризонта, си казах, че трябва да опитам, да се докажа, надявайки се, че ще седна на столчето на барабаниста в групата и ще стана част от тях. Това стана и ето ме сега – барабанист на URIAH HEEP.

-  Издал си няколко урока по свирене на барабани, когато си в URIAH HEEP 100 процента ли даваш от себе си и своите възможности или трябва да си малко по-обран?

-  Ако става дума за класическите композиции на групата, ритмичните фрази в тях вече са създадени и изсвирени от други барабанисти, които са били в бандата. Аз като професионалист смятам, че трябва да се интегрирам в тях, а не да постъпвам непрофесионално като не изпълнявам онова, което смятам, че не трябва да бъде изсвирено. Обаче се опитвам, както да изсвиря класиките, както са били замислени, така и да изпълня онова, което смятам за добре, без да нарушавам структурата на песните и в същото време искам да остана себе си, все едно съответната класическа композиция никога не е била свирена преди и сега се изпълнява за първи път. Защото за мен самия няма никакво значение, ако трябва да живея в сянката на музикантите преди мен. Те са феноменални, имали са своето време, служейки на URIAH HEEP, но сега е моето време. За това внимавам, проявявам уважение към тяхната работа и онова, което са направили за песните, като изпълнявам необходимото, но вкарвайки и Russell Gilbrook в тях.

-  Ти си на 54, а URIAH HEEP стават на 50-ет. Как се чувстваш в група, на която си набор?

-  Отстрани наистина изглежда твърде странно. Трябва да ти кажа, че на първия ми концерт с групата, изпитах истинска гордост. Тогава осъзнах, че съм част от легендарна банда – една от четирите големи групи - LED ZEPPELIN, DEEP PURPLE, BLACK SABBATH и URIAH HEEP, които започнаха нова ера в рок музиката - този твърд експеримент с рока през 70-те. Все едно ме удари гръм - гръм – та, аз бях част от URIAH HEEP, тази легендарна икона. Прегърнах тези чувства и се отдадох на емоциите. Моето време беше настъпило като част от тази фантастична банда, към която се бях присъединил. А те продължаваха да вървят напред. URIAH HEEP са една от най-здраво работещите групи в света. Вече съм 12 години с тях. През 2020 бандата ще направи голяма обиколка по повод 50-годишнината си. Невероятно постижение! URIAH HEEP са все още силни, издават страхотни албуми и правят запомнящи се концерти. Това е просто невероятно…

-  Какво научи от по-възрастните си съекипници и какво ти им предаде?

-  Не се случва много в тези две посоки. Когато постигнеш определено ниво като музикант и когато започнеш да свириш на определени сцени като група, започваш да търсиш химията и магията, които могат да се открият само с определени артисти. Така че може и да не си най-великият музикант в света, но можеш да се окажеш човекът, който да се разбира добре с другите, да създава здравословна атмосфера в семейството и да провокира тази определена магия. И магията е, докато свириш с други музиканти, те да се чувстват удовлетворени от твоето участие, да усещат музиката, която създаваш интересна и добра. Това е най-доброто, което може да се случи на една банда. Ние не влизаме някъде, където няма да бъдем допуснати. Реакциите на останалите са много важни и дали си станал част от даден колектив, можеш да разбереш по тях. От друга страна за мен беше много лесно да се интегрирам в URIAH HEEP, защото обичам музиката, обичам начинът им на свирене, а и те са страхотни личности. Така че точно това получихме един от друг.

-  Връщам те на уменията ти на барабанист – твоят начин на свирене ли влияе на стила на групата или нейният стил оказва влияние върху начина ти на свирене?

-  Това определено е много добър въпрос. Влиянието е в двете посоки, ако трябва да съм честен. Стилът на URIAH HEEP е формиран преди аз да започна да свиря с тях. Така че те ми оказват влияние. Аз съм наясно какво всъщност представлява групата и какво трябва да дам от себе си, както и как бандата еволюира в албумите, в които и аз участвам. За да постигна това, трябваше да разбера същността на URIAH HEEP, а не да се опитвам да променям коренно звука им. Също така след като се присъединих към тях няколко седмици преди излизането на „Wake the Sleeper”, на останалите им се наложи да презапишат целия албум, защото Lee Kerslake не беше никак добре здравословно. По това време URIAH HEEP бяха подписали звукозаписен договор и трябваше да направят осеммесечно турне, а Lee не беше свирил от много време и не беше във форма. Дискът обаче беше композиран с неговото участие. Когато станах част от групата, всичко се промени. Lee Kerslake например не свири с две каси, а аз го правя. По този начин се представих като барабанист на групата в първия ми запис с нея и се заявих в музиката на URIAH HEEP. Също така те искаха нещо ново, искаха други елементи, искаха да вървят напред, искаха да са група от 21 век. Така се стигна до ситуацията аз да вкарам моите влияния в музиката на групата, за да може тя да достигне ново ниво на композиране и да върви на пред, и в същото време трябваше да разбера тяхната философия, за да обогатя песните им и в същото време да бъда себе си. Така че резултатът е в двете посоки.

-  В края няколко по-забавни въпроса – какво е най-откаченото нещо, което си правил, за да рекламираш музиката си?

-  Едно от най-лудите е, когато приехме да свирим в Румъния на Нова година. Бяхме на открито, а температурата беше минус десет градуса. Беше много студено. Замръзвахме! Това е едно от най-странните. Веднъж приехме да свирим на едно частно парти на един много богат руски олигарх. Бяхме по средата на турне, а неговият екип беше открил начин да ни ангажира, като ни превози от Германия до Сардиния, Италия с частен самолет, за да направим двадесет минутно изпълнение за неговия рожден ден, след което да ни върне навреме за нашия концерт. Това е друг странен случай с URIAH HEEP. Имаме фенове навсякъде и някои от тях правят наистина необикновени неща. Най-хубавото на концертите ни е, че можем да свирим в клубове за по хиляда души и удоволствието да е по-голямо от фестивално участие пред 80 хиляди, след което да участваме на частно парти, където атмосферата е коренно различна. Отбелязах го по-горе – полет и двадесет минутен гиг, защото те могат да си го позволят. Като група попадаме в интересна среда от толкова много музикални ситуации, предизвикани от толкова много хора по целия свят. Тези моменти ни карат да се чувстваме много добре.

-  Ако имаше шанса да запишеш един съществуващ албум, кой ще бъде той?

-  О, това е труден въпрос. Харесвам толкова различна музика. Харесвам Моцарт, SLIPKNOT, ALICE IN CHAINS, Chris Barber. Харесвам всичко. Но ако се ограничим до рока, това е „Rising” на RAINBOW. Трябва много да се напрегнеш, за да подобриш свиренето в него.

-  Кой е твоят най-рокендрол момент?

-  Когато отидох до къщата на Tony Iommi. Той ме посрещна, покани ме в студиото му, предложи ми чаша чай и отиде да ми я донесе. Тогава се поогледах, видях техниката, снимките по стените и докато бях сам, нещо ме удари – „Та аз съм в студиото на Tony Iommi и ще свиря с него! Той е кръстникът на метъла! Част е от най-невероятната банда, която някога е съществувала!” Обожавам BLACK SABBATH, „Heaven and Hell”, всичко, което са издали. Това ми дойде като гръм от ясно небе. Здрависвах се с него в продължение на пет минути. Тогава всъщност осъзнах, къде точно съм попаднал. Страхотно преживяване.

-  И накрая, ако имаше шанса да срещнеш двадесетгодишния Russell Gilbrook, какво би го посъветвал?

-  Да вярва в себе си, да работи здраво, да бъде възпитан и да се наслаждава на онова, което прави!