Лилия Големинова: Когато за първи път гледах „Нестинарка“ в Стара Загора, през цялото време плаках

Знакови мигове от живота на маестро Марин Големинов, селектирани в снимки, ръкописи, писма и дипломи, са включени в експозицията с автор Лилия Големинова. Тя е водещ в БНР – Радио София, и гостува в Радио Варна, за да разкаже за спомените, останали в сърцето й, от нейния дядо, за силата на музиката и големия архив на маестро Марин Големинов.

Какво различава Вашият дядо от останалите български композитори?

Марин Големинов остави на всички нас широтата на своя мироглед. Аз от своя страна имах привилегията да прекарвам много време, да пътувам с него. Това, което го отличава от другите големи български композитори от това второ поколение, е че първо той е живял много години – 92. Имал е голямо развитие в композиторския си език. Късният Големинов е много различен от ранния Големинов, той има изключително авангарден език. При него във всяко едно отношение нещата са вървели напред. И до ден-днешен при мен идват композитори, които разказват, че като са били млади, той е бил човекът, който им е помагал и ги е насърчавал да бъдат модерни, нови, авангардни. Умееше, въпреки годините си, да бъде в крак с времето. Той е преживял много големи промени в чисто композиторското си развитие.

Кореспонденциите, които докато разглеждахте, и Вас докоснаха много дълбоко?

Може би донякъде писмата с Димитър Ненов, един от много интересните български композитори. Той е бил архитект и изключителен пианист, който му обяснява неща, свързани с други големи музиканти, с техните отношения и нотите, които му е дал. Аз съм чувала от някои от разказите на неговите учители, че Ги дьо Лионкур, който е бил един от професорите му в Париж, му е написал, когато се дипломира Марин Големинов с първия си квартет: „Толкова е хубав квартетът ви, че бих искал аз да съм го написал“. Ей такива неща успях вече наистина да намеря – неща, които в реалността на практика съм слушала, но можах да ги видя след това написани. Най-хубавото нещо, което открих около тази изложба и хората, които ми се обадиха, е че музиката на дядо ми е жива и хората продължават да я изпълняват. Вярвам, че причината е, че тя просто е добра. Вярвам, че не е била само продукт на тогавашния момент или тогавашното време. В една картичка намерих написано и посланието от Оливие Месен, който беше много близък до дядо ми и ходеше на нашата вила в Бистрица: „Така, както пеят птиците тук, в Бистрица, не пеят никъде във Франция“.

Очакваме съвсем скоро балета „Нестинарка“ във Варна, от където тръгва и мини-турнето.

Да, много се радвам, че „Нестинарка“ гостува във Варна тази вечер. Това е оригиналната постановка на Маргарита Арнаудова. Цветен, прекрасен и международен е съставът на Старозагорския балет – на сцената могат да се видят китайски танцьори, образът на Найден се играе от албански балетист. Анелия Димитрова, която играе Демна, е изключителна. Тя получи „Кристална лира“ за това превъплъщение. Когато за първи път отидох в Стара Загора да гледам този спектакъл, през цялото време плаках. Смятам, че това е не само защото е свързан с дядо ми и със семейството, а защото това е един изключителен спектакъл.

Какви са събитията, посветени на 110-годишнина от рождението на Марин Големинов и какво предстои оттук насетне?

През миналата година се възродиха произведения, които не бяха свирени от 30-40-50 години – концерт за цигулка на Марио Хосен, изпълняван от Боян Лечев през 70-те години, два концерта за виолончело. На 1 февруари в София предстои концерт контрабас на акад. Георги Минчев, един от учениците на дядо ми. Той посвещава този концерт на своите учители – там са Големинов, Оливие Месиен и Родион Шчедрин, събрани в едно. Много неща към този момент се случиха вече, но и продължават. Очаква се да бъде издаден един диск с творби, които се записват от симфоничния оркестър на БНР. Предстоят и два концерта, единият от които е записан от Христо Танев. Това е концерт, който на практика никога не е бил изпълняван официално – тогава се е считало, че е бил твърде модернистичен. В няколко оперни театъра тече подготовка по поставяне на някои от оперите на Марин Големинов, които чакам с голямо нетърпение. Връчихме и за поредна година наградата на името на Марин Големинов, тази година на „Арабеск“. Този балет, заедно със софийските солисти, са двата състава, които непрестанно играят или свирят музика на Големинов. За щастие музиката продължава да живее! Смятам, че музиката, в който и етап от детството да присъства на един човек, остава за цял живот. Отношението ти към музиката определя цялото ти отношение къ
м света – то във всяко нещо после дава своето отражение!