Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Зададените и незададени въпроси на Радичков

Снимка: Архив

Паметниците показват душата на Радичков, който не беше "лакомник" за слава, смята неговият приятел от детството -  художникът проф. Галилей Симеонов. Тяхното приятелство започва още от ученическите години в Берковската гимназия. Преминава през различни изпитания на времето и остава чисто и днес, въпреки физическата раздяла с Мъдреца на Калиманица.

Дали защото са израснали на едно и също място - на няколко километра от брега на Огоста, дали защото са закърмени с невероятния фолклор на Северозапада, дали защото са пили от онази вяра, която се опита да събере техният земляк Димитър Маринов, но има много общо в техния поглед към света, а професорът и днес говори езика, който си остава малко чужд за мнозина българи.Снимка

Всичко започва в детството. От училищния чин в класната стая, от невероятните преподаватели, които ги учели да бъдат открити и да не спират да търсят, от предизвикателствата на времето и от нестихващия копнеж да съхраниш нещо, което времето иска да унищожи.

Като детските спомени от едно изключително жизнено село, тръгнало да прави църква, но не успяло, защото властта се сменила и  дори решили да направят на мястото язовир. Нещо се случило и амбициите им не успели напълно.

Хората преместили всичко. Оставили общия паметник на загиналите във войните за освобождение. Не могли да преместят и вековния дъб, който преди десетилетия надничал в класните стаи на съседното училище, а днес стои самотен. Но неговия шепот е записан, успокоява ме проф. Галилей Симеонов.


СнимкаЗа този живот и тези хора - малките хора с уж малки истории, разказваше Радичков, продължава неговият приятел . От този живот никога не поиска да се отдели и художникът Симеонов. Още в училище те  предначертали пътищата в живота - единият ще пише,  другият ще рисува.

Месец януари е най-любимия на големия български писател Йордан Радичков. Може би и затова той си отиде на днешния ден преди 15 години. Разговорът с проф. Галилей Симеонов е направен на метри от последния паметник на Радичков и той е в Монтана:

Пълно е с въпросителни около мен. Йордан, милия, Бог да го прости, се оплакваше от това. Той първо каза: "Животът е един огромен въпрос". След това започна да се занимава в детайли с най-малките неща в живота. Той е големият майстор на темата за малките неща в малкия човек - колко са големи, дори бих казал: огромни!

СнимкаНие сме на метри от може би най-новия паметник на Радичков в България. Достатъчно ли е един паметник,  за да запомним Радичков?

Е, той не беше лакомник. Те са три. Има в София. Там го направи Емил Попов, с него сме другари от преподавателските години. Той като селянина винаги обича дълбоката бразда и мисля, че направи нещо много хубаво.
Няма да го сравнявам с Георги Чапкънов (автор на паметника в Монтана) - той има други прелести. Като майстор той отдавна носи нещо много искрено и стабилно.  Ръцете на Йордан и това тяхно кръстосване, има един много хубав ъгъл. Това е в репликите на Леонардо, на Микеланджело...
Снимка
Може би повече от 70 години продължава Вашето приятелство с Йордан Радичков. Какво Ви свързва и какво Ви направи такива приятели?
СнимкаНе съм мислил и не мога да кажа. Но мисля, че нашият произход - от едно средно и едно бедно семейство, ни сближи много в Берковица. Аз имах ненаситна жажда нещо да му дам. Той имаше ненаситна жажда да ме предпази да не прекалявам. Така между нас се изгради едно доверие за добруване в Берковската гимназия. Учителите там бяха много добри и много ни обичаха. Това бяха учители, които заставаха на катедрата с изключително разположение и ние го улавяхме.
Йордан седеше на последния чин, но все го дърпаше една бедност назад и това ме правеше леко печален. Квартирите ни бяха близо една до друга. Не зная как я плащаше, не зная и какво ядеше, но зная, че всичко беше ежедневна оскъдица. И в ежедневието се изгради едно приятелство, пълно с искреност и лека болка, защото ние не можехме да правим нещо голямо, но се стопихме в едно приятелство.
СнимкаБеше ли оценен той?
Не мисля. Той е толкова модерен, толкова иносказателен и точен, че много от хората, които се въртяха около него, понякога ми приличаха на клакьори, без да се прочели за нещо, което той е написал... Йордан е един нов театър! Ние не дадохме необходимата оценка на това, което направи.
Той много се радваше на Методи Андонов. Методи беше едно изключително дарование и може би най-точно "напипа" Йордан, но той през цялото време "изнемогваше" в пиесите, ако и Йордан да беше доволен. Като летяща комета се отдели "Лазарица".
Григор Вачков, който беше учил правоговор при литературния критик и историк проф.  Димитър Митов, направи голяма прелест....
От Италианския ренесанс - и в изобразителното изкуство, и в литературата - Йордан Радичков се качи на нивото на италианците! Той е  баща на един ренесанс у нас, с който тепърва ще подквасваме нашия театрален живот!
Според мен, Йордан изтръгна от душата на Северозапада, който е един беден край. Йордан винаги отбелязваше бедността като състояние на северозападния човек, от което той се е "омотал" и стои малко странен. Йордан го избави от тези неща, направи литература от тази природа в неговия говор, в неговото мислене и вдигна нивото на една изключителна литература.
Йордан толкова добруваше с душата на хората от нашия Северозапад, това е въпрос на една високочестотна литература! Тя не е за средния човек. А той бъркаше в тези торби!
Много беше фин Йордан, много добруваше с тази среда и тази природа, но той вадеше едни екстракти, които само той ги виждаше!
В това отношение той е голяма забава!


СнимкаМного пъти се връщам към думите на Радичков, казани му от шамана в Сибир : "Има или няма Бог, ти живей, все едно има!". Казани са във време, когато за Бог не се говореше или поне не така, както го разбира православната църква. При много от срещите си с проф. Симеонов се опитвах да разбера в какво е вярвал неговият приятел, но той отказваше с онази мъдрост, която и двамата я притежаваха : нека да остане наистина интимен този отговор.
При поредното разлистване на книгите на Радичков този път обърнах внимание на една, в която той написа автограф за мен. Мисля, че  сам ми беше дал отговора - тихо и ненатрапчиво, така, както винаги го е правел. Така, както всеки от нас трябва да коригира черновата на човек, създаден от Бог.
Или както самият Радичков сподели в едно свое интервю: Да се поклоним и да замълчим!


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Румяна Дечева

Проф. Румяна Дечева: ЦИК се отказва да бъде регулатор на изборния процес

Централната избирателна комисия с явно вътрешно решение се отказва да бъде регулатор на целия изборен процес. Това коментира в интервю за Радио Варна изборният експерт проф. Румяна Дечева. По думите ѝ, при наличие на изборни нарушения, именно ЦИК е регулаторът, който трябва да направи необходимото, за да бъдат поправени грешките. Всички трябва да..

публикувано на 08.11.24 в 08:15

Командирът на кораба "Св. св. Кирил и Методий" за поредната полярна експедиция: Този път ще се целим и към остров Смит

С официална церемония на Морска гара - Варна ще бъде изпратена поредната антарктическа експедиция с научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий".  Командир на кораба е капитан II ранг Радко Муевски. Екипажът се състои от 34 души, в него се включват и три дами. Този път сред учените има и двама орнитолози, които ще наблюдават птиците по..

публикувано на 07.11.24 в 08:00

Война през два обектива: Там, където мълчанието крещи...

„Война през два обектива: Там, където мълчанието крещи“ е съвместна и зложба на фотографите Олександър Барон  ( Украйна) и Румен Сарандев ( България), която представя общо 40 фотоса.  Тя ще се открие на 8 ноември в рамките на  Петото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“   в Националния дворец на културата в..

публикувано на 06.11.24 в 08:10

Поетесата Теменуга Маринова: На тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата

Мисля си, че на тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата. Няма друго, което да изпълва така човешкото съществуване. Това коментира за предаването "Гравитация нула" поетесата, писател и драматург Теменуга Маринова.  Народни будители винаги ще има и това е благодарение на хората, които си вършат работата добре. Благодарение на тях..

публикувано на 05.11.24 в 08:15

Fredrik Åkesson (OPETH): Трябва да излезеш от комфортната си зона, за да бъдеш по-добър

Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH ) Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and..

публикувано на 05.11.24 в 07:20
Фестивалът VARNA BREEZE by EXIT

Организаторът на VARNA BREEZE by EXIT: Направихме фестивала само за три седмици и допуснахме грешки

Няма яснота ще им бъдат ли върнати парите за билети за фестивала VARNA  BREEZE by EXIT , обявен преди откриването му за безплатен. Това сигнализираха в редакцията на Радио Варна Янка Димитрова и Екатерина Минчева . Те разказаха за безплодната си комуникация с продавача на билети от една страна, с организатора от друга и с община Варна..

публикувано на 04.11.24 в 09:25

Психолог: Дисплеите нанасят непоправими щети – здрави деца се държат като аутисти

Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..

публикувано на 04.11.24 в 08:40