Във вторник парламентът във Великобритания даде наказателен вот за споразумението с Брюксел, уреждащо раздялата между Великобритания и Европейския съюз (ЕС). На следващия ден правителството на Мей бе изправено пред вот на недоверие, като оцеля с разлика от само 19 гласа.
Все повече анализатори говорят за хаос и безпътица, които са обзели британските политици, включително и управляващи и коалиция. Според в. "Гардиън", един от участниците във вота е казал, че по време на дебатите е имало "много чърчиловска риторика и нито един Чърчил".
Великобритания трябва да напусне общността на 29-ти март, а сделка между двете страни все още няма. Експертите предупредиха, че раздяла между Кралството и блока без споразумение може да доведе до сериозно забавяне на икономиката, неизвестност при пътуванията и доставките на бизнеса.
На какво се дължи липсата на окончателно решение на Острова, попитахме експерта по международни отношения и въпросите на сигурността и регионален директор на Европейска асоциация за международни отношения Димитър Гърдев:
- Възможно ли е при една такава безизходица политиците да си измият ръцете с още един референдум. Тази теза често се застъпва като опция за решаване на кризата?
- Да, възможно е и ще получат същия резултат с обратен знак. В момента проучванията сочат, че привържениците за оставане в ЕС са малко над 51.2% и отново проблемите ще останат, разделението на обществото също. Но знаете ли от чисто технологична гледна точка как изглежда един такъв референдум? За да се организира, трябва да се проведе подготовка, политическа програма за провеждането му, което изисква срок от минимум 6 месеца. така че, всеки който го организира, ще трябва да се съобрази с този половин годишен период. само че, след 6 месеца, ще имаме в Брюксел ще бъде коренно различно за Великобритания. И тук се състои най големия проблем за Острова,независимо кой път ще избере. Дори да предположим, че на евентуален референдум, британските избиратели отхвърлят „брекзит-а“, а през май вече ще имаме нова европейска комисия, нов европарламент, без британски депутати. Това е казуса който фактически стои пред Брюксел. Какво да правим с Великобритания когато вече са преразпределени местата? Така или иначе на 28 –ми март със или без Брекзит те напускат ЕК и ЕП. От тук нататък вече имаме съвсем различна ситуация. Великобритания имаше възможност да договори едно излизане, едно споразумение, когато те участваха в действащите органи на европейската комисия и европейския парламент. Докато следващата ситуация ще бъде в съвършено друга обстановка.
- Споменахме, че във Великобритания липсва силна и знакова политическа фигура. А дали Европа разполага с такава? ЕС също е в една комплицирана ситуация с излизането на неин член от общността, при това толкова влиятелен. От години се говори, че ЕС е прекалено зависим от САЩ, че няма самостоятелна политика. От друга страна Европа няма единна позиция по отношение на Русия. Говори се за Европа на две скорости. Китай е новият играч, който пък настъпва и използва недоволните от политиката на Брюксел държави, инвестира агресивно и смята да се задържи и да е третият голям играч.
- Европа има няколко пътя, те бяха ясно показани в Бялата книга, която написа председателят на ЕК Жан Клод Юнкер. Първият вариант - да останем това, което сме в момент. Вторият - да започнем процеса "Европа на две скорости". Третият вариант - да си поставяме по-малки цели. Четвъртият, да останем в икономически съюз - формулата отпреди Маастрих. Последният сценарий е да се превърнем в Европейски съединени щати. Защото какво има срещу Европа. САЩ с променена външна политика и разминаването с ЕС поредица въпроси - от създаването на Косовска армия, през иранската сделка, минем през сигурността и финансовата тежест на страните от НАТО и завършим със съпротивата срещу енергийната политика на Европа и отношенията й с Русия.
От друга страна имаме Русия, която пресече няколко червени линии в отношенията Украйна и Крим. И трето, както вие казахте, имаме един нарастващ Китай, който развива икономическа експанзия и в Европа. Във всеки един момент, в който загубим Европейския съюз, всяка една бивша членка на този съюз ще бъде пометена от всяка една от тези три сили, които споменахме.
- Eвропа в момента обаче не е обединена, тя се раздира от вътрешни противоречия. Имаме Вишеградската четворка, Италия и Полша, критикувани от Брюксел, от другата страна е Макрон с визията за „Европа на две скорости”. Меркел, която напуска политиката и не е ясно следващата фигура дали ще има силите и авторитета да се наложи.
- Да, разбира се, всяка една от тези три фигури - Макрон, Мей и Меркел, трите „М”, както ги наричат, характеризира векторите на политиките на ЕС. В САЩ обаче също има противоречия и те са много по-големи от тези в Европа. Но там не поставят въпроса за дефрагментация на съюзи. И от тук аз прогнозирам, че ще сме свидетели и ще видим един нов Европейски съюз, с нова Европейска комисия, която ще има възможност, да се откаже или да промени досега водените политики от „трите М”, които споменах. Защото сегашното състояние на ЕС е вследствие на курса, който следваха въпросните политици и лидери. Трудностите и предизвикателствата, пред които е изправена Европа, ще я направят по-единна и по-прагматична.
- Споменахте Юнкер, който между другото каза, че Европа трябва да бъде по-амбициозна и решението как да продължим напред няма да бъде взето еднолично, а от гражданското общество и, забележете, националните парламенти.
- Точно така, това е Европа.
- Хората обаче остават с усещането за точно обратното. Че решенията се взимат в Брюксел, в разрез с националните интереси.
- Брюксел не е някакво тяло, дошло от друг континент. Брюксел в измерението на Европейския съвет. Европейската комисия, европарламентът са представители на същите тези национални парламенти и държави, които в края на краищата го изграждат. Това е популистко изказване. Така че всяка една държава участва във всички колективни органи, които взимат решенията.
- Ще ви дам една аналогия - в България хората избират Народно събрание и имат глас в съставянето му и той трябва да представлява техните интереси. Но въпреки това, те не се чувстват идентифицирани със своите депутати и решенията, които се взимат в София. По същия начин и отделните народи не се чувстват представени въпреки своите европредствители, които гласуват закони в разрез с националните интереси.
- Това е абсолютно вярно за всяка една демократична система на управление и за това тя е направена така, че да има възможност за смяна на 4 или 5 години. Пълно единодушие има само в тоталитарните системи. Нищо не става изведнъж, веднага и сега, но имаме възможност да го променим. Това ще го видите в следващия Европейски парламент и следващата Европейска комисия. Повярвайте ми, ще бъдат съвършено други лица. Нямам никакво съмнение, че ще имаме нова комисия, с нов парламент, с нови заявки от тези европейски политици, които ще бъдат избрани от техните избиратели с идеята за промяна. Това е червената линия, която минава пред всички европейски държави - това е желанието за промяна.
- Да завършим нашия разговор през призмата на България. Няма никакво съмнение, че ЕС трябва да е единен и силен, за да не се тресе от подобни процеси. Ние обаче как сме представени, имаме ли някаква роля? Или просто стискаме палци ЕС да остане единен и силен, защото така изисква нашата национална сигурност, която би била заплашена от това, което се случва на юг от нашите граници?
- Всичко това е абсолютно вярно. България има своята роля, но моето лично мнение е, че досега не е използвана пълноценно. Имам предвид в целия спектър, в който другите наши партньори от Европейския съюз, включително държави по-малки от нашата, се възползват от това свое членство. България няма интерес от Европа на две скорости. Това трябва да стане ясно и на всички евроскептици тук. България има интерес да е много активна в изработването на новия ЕС и да бъде на едно от челните места в проектирането на новите политики на съюза. От гледна точка на процесите в Западните Балкани и Черноморския регион. Трябва да имаме собствена позиция, защото това, което беше до момента, да бъде делегирана външната ни политика на Брюксел, не върши работа.
По традиция преди Коледните и новогодишни празници варненската галерия "Арт Маркони" представя сборната изложба "Изобилие". В нея със свои творби участват редица художници - Ангел Атанасов/Ачо, Ангел Веселинов, Васил Петров, арх. Владимир Рачев, Димитър Манолов, Дима Ненова, Димитър Кавръков, Емилия Бояджиева, Ивайло Евстатиев, Илиян Пеев, Клементина..
Интервю с Eicca Toppinen (APOCALYPTICA) APOCALYPTICA започнаха кариерата си с албум с кавъри на METALLICA. Близо 30 години по-късно финландците издадоха и втора част отново с кавъри на METALLICA. На 28 ноември групата ще представи „Plays Metallica Vol. 2“ и в София по покана на „EventEase“ в Зала 3 на НДК. Това ще бъде деветия концерт на..
Своеобразният литературен маратон на поетесата и журналист Керанка Далакманска, започнал на рождения ѝ ден 2 октомври, е към своя край и бележи успех с пълните салони и души на хората, докоснали се лично до поезията и в "Петия ъгъл". Ъгълът на чувствеността. Нейният ъгъл, който носи смисъла за доброта, човечност, усещане на природа, на..
Всеки ден за семейството на к.д.п. Денчо Добрев е специален, защото след дългия работен ден и след училище, всички се събират да вечерят заедно и споделят как е минал денят им. Денчо Добрев отделя 18 години на морето, като последният му рейс е най-кошмарният – ковид-пандемията в самото начало, когато се оказва в Китай и не може да слезе от..
Учителите са в протестна и стачна готовност, ако няма увеличени на заплатите от 1 януари заради липсата на приет Бюджет за догодина. Това каза председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. Обмислят се вариантите на протест, сред които са ефективна стачка, незавършване на първия учебен срок, електронна стачка, обобщи той...
Театрално-танцовият спектакъл "Таралежите" по мотиви от романа на братя Мормареви - "Войната на таралежите", подготвят актьорът и режисьор Стоян Радев и танцовият хореограф и режисьор Георги GOOSH Енчев. Премиерата ще бъде на 23 ноември от 17.30 и 19.30 часа в "The Center World" на ул. "Шипка" 4, както и на следващия ден - отново от 17.30 и 19.30..
Над 5 млрд. лева харчи българинът на година за цигари. Огромна част от този разход отива в бюджета, тъй като акцизът и Данъкът върху добавената стойност взимат 80% от цената на цигарите. Ако акцизите за тютюневи изделия се вдигнат по-сериозно, в бюджета на България ще постъпват с 1,5 млрд. лева повече. Заради по-високите цени на цигарите около 150 000..