Първата семейна Коледа

Тази Коледа ще бъде първата като  семейство на Надежда и Алексей Енчеви. Само преди три месеца те сключиха брак,  но са убедени, че именно това е един от техните големи подаръци. Открили са хармонията в отношенията помежду им, както и в професията – и двамата са музиканти, познават добре инструментите си и дори ги настройват допълнително, когато има нужда от това. Те са преподаватели в Музикалното училище „Добри Христов“. Тя е водач на групата на обоите във Варненската опера, той е и диригент на  свой гайдарски оркестър. Те са млади, но вече са успели да открият най-важното - хармонията в личните отношения и щастието да имаш професия, която те мотивира да продължиш. Въпреки, че почиват дори когато свирят, защото много обичат професията, си имат и свой начин за „изключване“ от динамиката на деня – за него това са пчелите, а за нея – рисуването. Тя още не е рисувала пчела, но сподели,че ще е предизвикателство...2018 година за младото семейство е:

Надежда: За мен всяка година е била важна. Може да се каже, че всяка година е била преломна, но със сигурност 2018 година е една от най-специалните дотук и вярвам, че тепърва ще е така!

Алексей: Доста динамична година. За мен се случиха много положителни неща и в професионален аспект,  и най-важното - в личния ми живот!

Вие сте изключително натоварени млади хора. Как успявате да постигнете този баланс?

Надежда: За момента мога да кажа, че е лесно, защото и двамата обичаме това, което правим. Музиката и другите неща, с които се занимаваме, ни носят голямо удовлетворение, голяма радост. Именно защото и двамата сме музиканти, разбираме необходимостта на другия, за да се чувства щастлив. 

Вероятно правите много репетиции и у дома?

Надежда: Нашето ежедневие е запълнено с музика. Всеки ден и всеки ден полагаме усилия, за да се развиваме и да поддържаме форма. 

Как се "допълват" обой и гайда, когато се налага да се репетира у дома?

Алексей: И двамата сме ангажирани като музиканти, но като че ли най-малко време остава да свирим у дома. Когато сме в къщи, се стараем да отделим време един за друг и да си почиваме!

Значи Вашите съседи са доволни от факта, че не репетирате у дома!

Алексей: Със сигурност нямаме такива проблеми!

Как се срещнахте?

Надежда: Музиката е тази, която ни срещна. Ние работим в едно училище, но не сме имали допирни точки до момента,  в който ми се наложи за един проект в Израел да използвам българска народна музика. Моите колеги ми препоръчаха да се обърна към колегата по гайда Алексей, който би могъл да ми помогне с ноти и всичко останало по темата.

Възможно ли е наистина да има такова допълване между класическата и народната музика?

Алексей: Няма никаква пречка. Важното е на човек да има желанието и да му харесва това, което прави. Съчетанието винаги е възможно!

Надежда: И двата интрумента са много характерни и естествени инструменти. Ние работим с дървени инструменти. Той работи с кожа и тръстика, макар и малко по-различна, аз - с тръстика. Гайдата е един народен инструмент, така и обоя също е народен инструмент. Сега го използваме преди всичко в класическата музика, но той произхожда от старите зурни и другите барокови инструменти. Те са били първо в Персия, след което във Франция по времето на кралете като основен народен инструмент. С тях са ставали народните им забавления.

Неговата гайда е избработена от кожа. Обоя от какво е изработен?

Надежда: От абанос. Най-характерното е пискуните, казваме го стройка, или мущук, за да си го представят по-лесно слушателите, който ние сами изработваме.

Вие самата?

Алексей : Да не си край нея, когато прави стройките, понеже всичко е в ножове и то много остри. Малко е плашещо, ако някой влезе в този момент! Жена с ножове край нея (смее се). Но доколкото вече съм запознат, тя е много добра в правенето на тези стройки. Това е часовникарска прецизност и там е тънкостта на свиренето на обоя! Да накараш тръстиката да свири както искаш.

Надежда: Но аз мисля, че по това си прилича с гайдата, защото там пискуна също е от тръстика.

Алексей: Двата инструмента са сходни, защото тези неща, които са прецизни, са изработени от естествени материали и магията е именно в това да накараш този материал да "те слуша". Точно това ни сближи!

Научили сте се да свирите на своите инструменти, научили сте се да ги настройвате при необходимост. А в живота ?

Алексей :Тепърва предстои, но аз мисля, че откакто познавам Надежда, животът ми е станал много по-спокоен, по-интересен и смятам, че все по-такъв ще става!

Надежда, Вие сте си спокоен и уравновесен човек или и името помага за това?

Надежда: Аз силно вярвам, че имената имат значение. Спокоен човек съм. Щастлив човек съм и мога да кажа, че от година и половина животът ми е станал още по-пълноценен и по-спокоен!

Открихте се!

Алексей : Точната дума!

Надежда: Да!

Алексей :Вярвам, че в живота има такива срещи в точното време, когато всеки получава своя подарък. Аз получих своя!

Надежда: И аз - своя!

Помните ли кога беше датата?

Алексей : 17 април, точно на Великден!

Надежда: 2017 година!

Алексей : За нас всеки един ден е изпълнен с удоволствие и намираме начин да се радваме. Обичаме да си правим подаръци и да си правим изненади, особено тя много обича!

Да прави или да получава?

Алексей : Да прави!

Надежда: Наистина човек каквото сее, после го жъне изобилно! Може би затова получавам от Алексей още по-големи!

Най-голямата изненада?

Надежда: Те са много, но той осъществи първата ми мечта - да летя със самолет и да имам урок по пилотиране. Той ми подари този урок и този ден, изпълнен в небето с един страхотен инструктор и за мен това беше много голяма изненада и голяма радост, защото вече си мислех, че няма да се случи!

Дълъг ли е списъкът с мечтите, за да може той да ги изпълнява?

Надежда: Голям проблем, защото аз тъкмо си намисля мечта и тя се осъществява, а аз после трябва пак да си мисля нова мечта!

Значи той ги "чете" още преди да са изречени!

Надежда: Да! Дотук така се получава!

Малко хора успяват да постигнат този баланс, това сливане!

Алексей : Това се случи още  преди да станем официално семейство, така че съм убеден, че оттук нататък все повече чудеса ще се случват и ще имаме благословение в съвместния ни живот!

Човек трябва да открива нещата, които му носят удоволствие. Ние го имаме. Едно от нещата е музиката. Надя има още едно нещо, което я прави пълноценна- тя обича да рисува. Аз се влюбих в пчелите и в момента имам кошери край Варна. Произвеждам мед и това ме прави много пълноценен човек! Мястото е страхотно. Далеч е от динамиката на града и компенсира всичко, което е свързано с много хора. Този баланс го постигам с пчелите.

Надежда: Рисуването за мен е нужния баланс, защото свиренето е свързано с много хора и в оркестъра, и в училище.  Когато рисувам, оставам сама. Обичам да рисувам музиканти, обичам да рисувам Париж - това е място, където обичам да се разхождам като рисувам. Но напоследък рисувам и на българска тематика!

Пожеланието на едно младо семейство, което е сбъднало мечтата си през 2018 година?

Надежда: Мога да пожелая на всеки човек да има това, от което има нужда. Сърцето му да е изпълнено с мир,  но то да не е само днес и утре, това да бъде изпълване на цялото му сърце с мир, радост и да няма нещо, от който той да има нужда,  а да му липсва, а това, което има - да го преумножава!

Алексей : Хората да отделят време и да се събират, защото когато не се затварят в себе си, това изостря в нас човешките ценности! Пожелавам здраве и успешна година!

Надежда: Всеки ден си очаквам това, което хората казват - късметчето от питата. Аз всеки ден си очаквам моя си подарък! Смятам, че за абсолютно всеки има едно парченце, което е специално за него и няма шанс да го изпуснем, само да си го поискаме!

Алексей : Аз съм си получил късмета! Джакпота е в ръцете ми!