НА СЕЛО в Бенковски

Бенковски е от селата, за което местните жители смятат, че няма нищо изключително в него. А когато поговориш с тях вече искаш и да живееш сред тях. Заради човещината, която усещаш в очите и гласа им. Има и други причини, поради които би поискал да бъдеш там.

Бенковски е  само на 15 километра от Варна, на километър след отбивката в местността "Харамията".  Не се различава много от намиращите близо до Варна населени места – има и по-големи къщи, и по-обикновени. Но е близо до гората и въздухът се усеща различен. Всъщност,  като селата в този регион, за които местните го сравняват с този във Велинград и Сандански. Надморската височина е 220 метра. Различни са и улиците – някои от тях са новоремонтирани. Правят впечатления имената им – все на реки. Кръстили ги така с пожеланието вече да няма воден режим. След включването на водопровод от Езерово няма проблем, разказва секретарят на селото Калинка Вълкова, която живее на улица "Дунав", където се намира и кметството. Там има почти всички големи реки, включително и "Камчия". За повечето местни хора обаче названието на последната се свързва с комплекса, където част от жителите на Бенковски работят. Именно намирането на работа е сред основните проблеми в село Бенковски. Както и транспорта, защото няма удобен обществен превоз. Много млади хора купуват къщи, но пътуват до Варна. Разчитат на собствен превоз.  Три лева е цената на билета, но трудно може да се разчита на автобусите, защото те са само сутрин и вечер.

Пътуват и децата до училището в съседното село Приселци, но до там е осигурен общински транспорт.  Малчуганите обаче са в местната детска градина.

Наскоро основно ремонтирали две улици, но се оказва, че не подменили подземната инфраструктура и за отстраняване на авариите от водопровода остават дупки в новия асфалт.

Хубаво е и около православния храм, който в Бенковски съградили заедно християни и мюсюлмани. Този пример на истинско приятелство ни представи Пенка Георгиева, която отваря храма. Съградили го в последните години, защото село без църква не може. Но малко хора идват в храма, предимно на големите празници, продължава Пенка Георгиева. И е притеснена от факта, че няма добри условия за бизнес в България, а без работа  младите напускат страната. Както например едно от нейните деца. Преди време в Бенковски имало няколко фирми с различно производство, но сега от тях са останали само спомените.

В селото се случва нещо и това се оказва местното читалище. Съвсем наскоро приключи основния ремонт на сградата и сега децата с удоволствие влизат в обновените стаи. Имат компютри, маси за игра на тенис, учат се да играят шах. И всичко е напълно безплатно. Но най-предпочитана е залата със сцената, където се събират малки и големи. Поставят сценки, възстановяват обичаи, танцуват. Правят го често и с майките. А в основата на тези забавления е секретарят на читалището Галя Йорданова.