Мустафа Алиев - от бездомник до шампион по канадска борба

Преди 3,5 години Мустафа Алиев търси помощ от Община Добрич като последна надежда да спаси на първо време живота си, а ако може и да го промени. Така попада в Центъра за временно настаняване на бездомни мъже на Фондация „Ръка за помощ“, където е приет от ръководителят му Александър Иванов. Безработен, загубил едната си ръка, лишен от лукса да мечтае, стигнал до дъното – такъв го посрещат във Фондацията. Днес Мустафа е здраво стъпил на краката си, работи, грижи се и помага доброволно на хората, които преди години са му подали ръка.

Александър Иванов разказва: „Когато го видях за първи път ми направи впечатление, че изглеждаше много чист, което  е голяма рядкост за бездомните хора. Когато се запознахме се оказа, че той е живял много тежък живот. От малък расте на улицата.“

Мустафа е родом от Велики Преслав. Едва 15-годишен става свидетел на убийството на баща си. Майка си няма. Така още като дете остава напълно сам и без дом. Решава да отиде във Варна, който в детските му очи е изглеждал като мечтаното място. Реалността обаче е съвсем друга, разказва той:

„По принцип аз съм самоук. Четях много книги, приключенски и може би съм имал някаква фантазия, че всичко е като в приказките, обаче излезе друго. Животът беше действително много суров – нямаше къде да спя, нямаше какво да ям, никой не ти помага. Има едно нещо, което хората не могат да разберат – като откраднеш един път, два пъти, видят те в полицията и си мислят, че ти си роден престъпник, но не е така. Престъпник ставаш, защото нямаш избор. Гладът е по-силен и от тока. Замесих се с най-различни хора, с какъвто се събереш, такъв ставаш. Станах и крадец, и бандит, и с наркотици тръгнах. Осъзнах се навреме. Спях по храсти, по пейки, полицията те дърпа постоянно. Животът ти писва. Мислил съм за самоубийство не един път. 10 години съм прекарал на улицата“.

Хубав момент от живота му е, че се влюбва и както казва той: „Срещнах любовта на живота си и дори успях да стана баща на две деца“. За съжаление, това щастие не трае дълго, защото религията на любимата му не позволявала брак с турчин и близките й я отвличат, а неговите неволи продължават. Останал отново на улицата, Мустафа се връща към престъпния си начин на живот:

„Направих кражба на електричество. Беше много високо напрежението, гръмна. От там ми изгоря ръката, ампутираха я, от там нататък ме осъдиха 3 години. Изтърпях си наказанието. През тези години всичко, което съм търсил е подкрепа, а нямаше от кого. Сам не можеш да оцелееш.“

Зимата на 2014 година поставя пред Мустафа две възможности – да умре сам на улицата, или да успее да стъпи на краката си. Треперещ на пейка в парка в Добрич и с отрова в джоба си, той решава за последен път да потърси помощ:

„Имах 2.50 лева, последните ми пари и си взех отрова. Не виждах изход. Но нещо ме бутна и ми каза: „Обади се на 112“.

Така Мустафа е изпратен в Центъра за настаняване на бездомни мъже към Фондацията.

Подробностите чуйте в звуковия файл.