Музиката на АББА - за всяка емоция и всяко поколение

Георги Тошев е журналист, работил е в печатни медии, но проектът, който му носи най-голяма популярност, е предаването ,,Другата България”. "Mamma Mia! Филмът. Продължението" е втората му книга, вдъхновена от шведската група АББА, за която той  говори с много любов.

Какво беше твоето запознанство с АББА?

В края на 1975 г., когато в България достъпът до западна комерсиална музикална продукция беше твърдо ограничен, имаше културни центрове, в които се продаваха плочи. Това беше немалка особеност и предизвикваше големи опашки. Така родителите ми и леля ми се озоваха с по една музикална плоча, едната, от които беше прочутият едноименен албум на АББА, от същата година, който ние наричахме ,,колата”, защото на неговата обложката групата е снимана в кола. Плочите на АББА ми направиха впечатление на фона на останалите албуми, които моите родители имаха.

Това, което ме грабна още тогава беше хармонията в музиката им, тяхната мелодия,

а по-късно ги видях и в телевизионна програма, прокраднала се по Българската национална телевизия, тогава и ми направи впечатление, че те бяха две много приятни двойки с изключителна хармония и музика. През годините тази любов премина вече в нещо много по-трайно и сега, когато заедно с моята дъщеря гледаме и продължението на филма ,,Мама Миа”, разбирам чрез текстовете, че АББА са създавали музика за всеки вид емоция на човек, има за свалката, любовния трепет, за момичешките и момчешки лудории, за беснеенето в петък вечер по дискотеките, има за разделите, има меланхолия. На по-късен етап дори тяхната социална ангажираност, без тя да бъде плакатна, показва отношение към всичко това, което се случва в един човешки живот.

Дали щяха да бъдат толкова популярни, ако не пееха на английски?

Питал съм някои от тях, и Фрида, и Бени категорично смятат, че няма да бъдат. Неслучайно първите им записи са на шведски език, всеки един от тях има своята кариера, но Стиг Андерсон, петият член на групата или техният мениджър е човекът, които след като чува техните записи и решава да ги продуцира през компанията си ,,Полар мюзик”,

взима решението, че трябва да записват на английски

и така всъщност две влюбени двойки влизат в едно звукозаписно студио. В началото на общата им кариера, мъжете са водещите вокали, но постепенно се разбира, че разковничето на този уникален звук, който създават АББА, запазената марка, са гласовете на Агнета и Фрида и оттам насетне с ,,Ватерло”, ,,Евровизия”, всичко, което следва, доказва, че продуцентският нюх е това, което извежда групата и тяхната музика на световната сцена.

Какво се крие зад фасадата, която публиката познава?

В крайна сметка много преди АББА да обявят в края на април тази година, че са се събрали, за да запишат две нови песни, аз успях да интервюирам всеки един поотделно, както и много хора от екипа им, директора на музея, техния официален биограф - шведския журналист Карл Магнус Палм, събрах много и различни информации, които се превърнаха във филм, който се занимава с

феномена АББА

и с всичко онова, което остава скрито през годините. Повярвайте ми, от дистанцията на времето човек е много по-безкомпромисен да види миналото си, да ревизира творчеството си, много различни бяха чувствата ми, докато разговарях с тях.

Ако някой те помоли да запееш веднага една песен на АББА, коя е първата, която ти идва наум?

,,Имам една мечта”, защото ми е много балканска, затова: ,,Аз вярвам в ангели”. Това, че вярваме в ангели е толкова хубаво, защото в този свят, в който демоните са като че ли повече от ангелите, е страшно хубаво поне за миг или три минути, колкото е дълга една песен, да те оттласне някъде другаде. Неслучайно това е една от песните, които имат толкова много кавър версии, което е страшно хубаво, защото това означава, че има една музика, която се възприема на различни нива, по различни начини, но в крайна сметка това според мен е и мисията на изкуството, да ни обединява, да ни заразява. Разбира се, че вкусовете са различни, но съм сигурен, че всеки един от нас си има в личната плейлиста поне една песен на АББА.