Хил Крейн: Пеша през България на път от Единбург до Истанбул

Последен ден от първото Радио Варна: Пътешествието. На финалната права сме - запътили сме се към най-южната точка на варненското крайбрежие - Бяла. И току на разклона за Камчия настигаме трима туристи-пешеходци. С раници. Любопитството ни кара да спрем и да ги попитаме накъде са тръгнали. Оказва се, че двамата мъже са от Шотландия, а спътничката им от Финландия. Единият от мъжете - Хил Крейн, е по-словоохотлив, а и, очевидно, той е инициаторът на странното наглед пътешествие .

Кажи ми защо реши да пътуваш от Шотландия до ...?

Инстанбул. През 2011 прочетох във вестник „Гардиан” помен за Патрик Лий Фермор и бях изумен. Когато е бил на 18 години през 1933-та, той извървял прехода от Лондон до Истанбул, а по-късно станал военен герой. В началото на 2-рата Световна война той се върнал в Лондон и по-късно го пратили в Гърция на служба. Той успял да залови германски генерал и да го изпрати в Египет. Това се оказва едно от най-големите постижения на английската армия. И аз се замислих: и аз мога да направя това, и аз мога да заловя германски генерал. Също така той е имал афера с графиня от Трансилвания, и аз си помислих: това е хубав живот. Когато бях на 22 отидох в Австралия и това ми отне близо 12 месеца. Но получих няколко контузии, трябваше да ми оперират сърцето и имах меланом на крака.

О да, знам го чувството. Аз обичам да катеря планините и утре ще ходя до върховете на планините. Тук имаме Стара планина, връх Емине. Кажи ми какво искаш да изживееш на това приключение?

Имам теория и тъкмо я описах в един репортаж: хората във Великобритания не знаят нищо за държавите на изток от Берлин. Аз бях много изненадан от Румъния и България и това беше причината, която ме накара да напиша този текст. И знаете ли, аз изживях Румъния и България и се влюбих в тях. В момента пиша за това как е тук и колко са добри хората наоколо, и колко е красива природата. Също така съм си старо хипи. За мен има нещо от 60-те и 70-те, което ме кара да тръгна на такова пътешествие. Животът се живее веднъж. Аз обичам да се запознавам с хора и съм срещнал толкова добри хора дори само по време на това пътуване. И обичам да снимам. Когато бях в Австралия, нещо ми прещрака в главата, подстригах се, не си взех камерата. Казах си, че ще помня всичко. Много сгреших. Сега с помощта на Айфона имам хиляди снимки и това е много хубаво. Животът е прекрасен. Част от живота на възрастния човек е това да се заглеждаш в миналото и да не се разкайваш за нестореното.

Ок. Три бързи въпроса. Колко километра си изминал?

2520 мили. Около 3700 км или може би над 4000 км. 

А колко време ти отне?

Днес е ден 178-ми.

Колко тежи раницата ти?

Това са само 11 кг. Когато започнах бяха 19 кг.

И всичко, което ти трябва е вътре?

Имам допълнителна риза, палатка, спален чувал и всичко, което ми е необходимо.

Не отсядате в хотели и хостели?

Отиваме от време на време в някоя къща за гости, но в краен случай бихме отишли и в хотел.

Във всекидневния си живот какъв сте по професия?

Цял живот бях бизнесмен, а последното нещо, което правих, беше строеж на обществени аквариуми. Построихме първия голям аквариум във Великобритания, както и втория голям обществен аквариум. Но вече се пенсионирах. Пенсионирал съм се толкова много пъти.

Това ли е най-лесното нещо в живота ти?

Да се пенсионирам? Разбира се.