Кулминационна гала вечер на Международния балетен конкурс днес

Днес е Гала концертът на лауреатите, а утре е Супер галата „Среща на поколенията“, в която на сцената ще излязат не само най-новите победители, но и лауреати от предишни издания на конкурса, които вече се радват на световна кариера.

За финала на Балетната олимпиада пристигна и звездата на френския балет Патрик Дюпон. Освен солист на Парижката Гранд Опера, той е бил и неин директор. За Дюпон Варна е градът, откъдето тръгва неговата бляскава кариера през 1976-та, носител на златен медал и гран при от конкурса през 1976 г . На срещата му с медиите и почитатели на балета, пред препълнената зала, той отново благодари на организаторите и на варненската публика:

Патрик Дюпон е роден през 1959 г. В Париж. Тъй като бил енергично дете, майка му го записва първо на футбол, а после – на джудо. Веднъж обаче той попаднал в балетната зала и класическия танц го пленил завинаги.

Започнал да изучава балет при Макс Бозони – в миналото звезда на Парижката Гранд опера. На 15-годишна възраст постъпва в балета на Парижката опера, а година по-късно изиграва своята първа солова партия в балета „Нана“ на Ролан Пти.

След блестящото му представяне на Международния балетен конкурс във Варна, неговата кариера в балета полита нагоре: играя в балета „Федра“ на Серж Лифар, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, в „Блудния син“ на Джордж Баланчин. На 19-годишна възраст вече изпълнява главната партия в „Болеро“ по хореография на Морис Бежар.
Танцува също в балети на Джон Ноймейер, Алвин Алей, Рудолф Нурее,в Юрий Григорович. На 21 години е обявен за etoile – звезда на Гранд опера. Гастролира успешно в различни трупи в Европа, Америка и Япония.

Морис Бежар поставя с „Балета на ХХ век“  „Саломе“ с Патрик Дюпон в главната роля. Майкъл Кларк създава хореография специално за великия французин в балета „Храна за ангели“.

През 1988 г. Патрик Дюпон става артистичен директор на балетната трупа на Нанси, където постява балета на Боб Уилсън „Мъките на Св. Себастиян“. В него изпълнява главната роля в партньорство със Силви Гилем и Микаел Денар.

През 1990 г. 30-годишният Дюпон е назначен за директор на балетната трупа на Парижката Гранд опера. Същата година се снима с Ален Делон във филма „Танцуващата машина“.

Като директор на една от най-значимите трупи в света той обогогатява репертоара с нови спектакли: „Баядерка“ на Нуреев, „Парк“ на Прелокаж, нова класическа версия на „Жизел“ и съвременната версия на Мац Ек, а също „Лешникотрошачката“ на Ноймайер и балети на Робинс.

През 1997 г. Патрик Дюпон напуска трупата на Парижката опера – повод за това е участието му в журито на кинофестивала в Кан, заради което закъснял за репетиции. Като свободен артист той прави опити в различни видове театрално изкуство, в това число и с „Имперсия руски балет“ като партньор на Мая Плисецкая.

През своята кариера Патрик Дюпон си е партнирал с най-големите звезди на танца: Ноела Понтоа, Силви Гилем, Мари-Клод Пиетрагала. Неговите мемоари са събрани в книгата му „Etoile”.

През 1996 г. Патрик Дюпон се завърна в града на своя голям триумф – Варна, за който винаги е говорил с любов и признание. В супергалата „Среща на поколенията“ на сцената на Летния театър той изпълни солото от балета „Саломе“ на Морис Бежар.