НА СЕЛО в Баново

Така ни канят да се разходим в село Баново, община Суворово. И ние ще го направим - неделя след новините в 8 в ефира на Радио Варна.

Посреща ни приятен ветрец, за когото местните разказват, че духа постоянно и затова въздухът е чист и няма така характерната за Варна влага. В Баново няма трафик и  мръсен въздух. Всички са спокойни и не бързат,  с тези думи "Добре дошли" ни казват местните хора.

Баново е едно от десетките села, основани от преселници от балканските селища Еркеч и Голица. Преди Освобождението е било турски чифлик на Сюн бей. Преди близо 2 века в района отсядат българи, тръгнали да се изселват в Русия след похода на Дибич Задбалкански в Източна България през 1828 - 1829 година. С оттеглянето на руската армия на север тръгват кервани българи, решили да търсят нов дом в свободна земя. Но пътят бил дълъг. В каруците пътували само най-малките деца, бременните жени и възрастни хора, разказва в книгата за Баново писателят и журналист Борис Войнов. Краката на воловете, които били в пряговете, се изранили и трябвало и на тях да направят цървули. Било студено, мокро и много, много трудно... Затова част от предците ни, тръгнали за руските земи, останали на Франгенското плато. Така се създали няколко села в този край.  Селището е включено в картата на Феликс Каниц, който няколко пъти обикаля този край и изработва карта на българските земи, въз основа на която се водят сраженията от Руско- турската война 1877 -1878 година. След освобождението българите се настанили и в чифлика на Сюн бей, но селището запазва това име. С решение на правителството на Кимон Георгиев през 1934 година селото е преименувано на Баново.

Днес в  района го наричат живо село заедно с  Калиманци и Изгрев, за които ще ви разкажем в някои от следващите предавания на Радио Варна. Причината – за разлика от много български села, тук има млади хора и все повече семейства се заселват.

Баново е  само на  20 километра от Варна  и на 15 километра от летище Варна. Красива и почти девствена природа. При ясно време се вижда Варна, Варненското езеро и местността „Побити камъни“. Красива е и местността Батаклията, където има  водопад. В района има и много чешми и извори.

Оказва се обаче, че не всичко, което е написано в интернет за селото, е истина, защото животът е динамичен. За да бъдат актуални, местните хора показват възможностите за туризъм на табло пред кметството. Разходката ще направим заедно с  компютърния специалист Пламен Колев.

Спокойно място, където хората не заключват дворовете си, както прави семейството на Детелина Стоянова. В градината има люлка за внучката, която всеки ден пътувала до Варна за детска ясла и след това - градина. Бизнесът им е свързан с орехи, защото се оказва, че географските условия са много подходящи за отглеждане на ядки.

Това са добрите страни на настоящето в Баново.

Имат и някои проблеми. Като например липсата на обществен транспорт. Два пъти в седмицата през лятото община Суворово финансира автобуси до Варна, иначе хората разчитат на личните си автомобили. Затова и много от местните хора питат какъв е статутът на селището- вилна зона или село.  Няма лекар, аптека, няма дори и пенсионерски клуб, за което настояват местните жители. В очакване са да се ремонтира читалището, което е построено съвсем скоро, но по тавана има видими следи от протеклия покрив, дори едно от осветителните тела е премахнато заради риск.

В Баново се гордеят с църквата, която построители с помощта на дарители преди няколко години, а теренът бил осигурен от общинската администрация. Нещо повече – от няколко месеца храмът е отворен в неделя и няма кражби. Поставили са свещички и миряните оставят пари за тези, които вземат.

 

На входовете на селото ни посреща  много красива табела. Всъщност, самата табела е традиционна, но до нея е подпрян  велосипед с няколко кашпи и много, много цветя, инициативата е на кметския наместник на селото Живка Шипочка и нейна приятелка, която работи в Италия и строи къща в селото. Самата кметица всеки ден полива цветята, защото мястото  е огрято от слънце.