За красотата на непознатите арменски поеми и легенди

„Този свят е като океан

никой сух не ще го премине.

Корабът мой отвори платна

още преди да реша да замина“.

Този стих е от 13-и век и принадлежи на арменския поет Ованес Ерзинкаци. А поводите да говорим днес за Армения са два – първо Армения отбелязва днес Деня на първата Република, създадена на 28 май 1918 г. И второ – изданието „Арменски поеми и легенди“.
Произведенията в антологията са събрани от Забел Бояджян с идеята тази книга да се възприема като „мемориал на една злочеста нация“…
Въпросът е така ли трябва да четем тази книга и днес и има ли още един възможен прочит?
Антологията събира в едно средновековна арменска поезия, народни песни, легенди и една обширна историческа студия. Изданието „Арменски поеми и легенди“ също има интересна съдба – антологията е публикувана за първи път през 1916 г. на английски език. В едно сложно и изключително трудно време за арменския народ.