Петко Петков: Учителят днес е посредник между знанието и детето

Летописната книга на варненското средно училище „Св. Климент Охридски“ ще бъде преиздадена фототипно за 135-годишнината от основаването му тази година. Оригиналът й се съхранява в Държавен архив-Варна. Изданието ще е готово през есента и ще е в тираж 1 000, най-много 2 000 бройки. Книгата разказва за забележителни събития във Варна, отбелязва историкът и директор на едно от най-популярните училища в града Петко Петков:

Надявам се, да осъществя тази идея, която имам още от 125-та годишнина на училището. Тогава, благодарение на Държавен архив-Варна за първи път взех в ръцете си летописната книга. Това, което прочетох там не е история на едно училище, това е историята на един град, на практика на една страна. Там има страници, които просто хващат за гърлото! Ще бъде преиздадена фототипно и написано, защото някои от текстовете много трудно се разчитат. Това е летописната книга, така като е започната през далечната 1912 г., когато се взема решението училището да бъде възстановено. Забележете, 1912-та, тогава когато започва войната! Събират се варненската община, начело с кмета Кръстьо Мирски с Карел Шкорпил. Въобще, ако отворя и видите с какъв ентусиазъм за една година по време на война и национална катастрофа, училището е възстановено!

Кои са другите дати в историята на училището, ключови за неговото съществуване и до днес?

Една от най-важните, според мен е 6 ноември 1990 г., когато е възстановено името на училището - към "Климент Охридски" се връща думичката "Свети". Това е Светецът, който е покровител на училището и вече толкова години не го оставя.

А кой е писал тези летописи?

При всички случаи главният учител, както е било навремето, директорът на училището по някое време. А точно 1915 г. началото на Първата световна война е друг много  интересен факт е, че учебните занятия са преустановени поради мобилизацията на учителите мъже. Два месеца по-късно занятията са възстановени,  в "месец декемврий" генералният щаб на Българската армия взел решение учителите на възраст над 30 г. да бъдат освободени от военна служба и да могат да учителстват. Тогава учителската професия е била по-скоро мъжка професия. Разбира се, в съвремието нещата не стоят точно по този начин защото новата роля на учителя е да бъде не източник на знанието, а посредник между знанието и детето. Защото знанието го има във всеки един компютър. Сега ако си извадите телефона и напишете в Google ще знаете много повече от мен, който съм учил пет години история.

Каква ще е целта на този летопис, който ще бъде издаден в съвременен вид? Ще влезе ли в часовете по история на вашите ученици?

Съдържанието е по-скоро емоционално и в много случаи е само статистика. Изброяване например на учителите за учебната година. Има учебни години, в които само това е написано.

Най-любопитните моменти, както цитирахте, мисля че биха впечатлили децата разказани по подобаващ начин.

Абсолютно. Аз редовно ги цитирам в часовете по история. Защото наистина от нещо малко, от едно училище, можем да си направим извод за духа на времето!