За старши учител са необходими десет години стаж. За директор на училище- 3 години

Каква е действителността- има ли реален недостиг на кадри, действително ли са високи заплатите в образователната система и ако да, не е ли парадокс, че липсват нови учители? Въпроси към председателя на синдикат "Образование" д-р Юлиян Петров.



"Днес разговор за българския учител се осъществява на високо, европейско ниво. Приключи една конференция свързана с привличане и задържане на младите учители в системата. Чухме изказвания както на лидери от европейския синдикален комитет по образование, така и на работодатели и на министерство на образованието. Вече може и да коментираме къде е истината във всички, ако ще и при полярните изказвания- от високите учителски заплати до сегашната реалност с началното възнаграждение на учителите влизащи в системата. Младите преподаватели без стаж започват с 310 евро начална заплата и със страх, че няма да намерят достатъчно партньори от страна на родители и институции. Освен това те не са уверени, когато трябва да се преборят с огромната агресия от ученици към учители и непосилната бумащина в системата. Правихме изледване по темата, това е фактора който отдалечава най- много българския учител от българския ученик."

Според Петров, ако се опитаме да подредим някакви приоритети, на първо място виждаме дефицита от престиж и авторитет на българския преподавател в очите на българското общество. Това е първата голяма спирачка към младите учители които влизат в бранша. Условно ги наричаме „младите”, защото те могат да влязат в системата и на над 50-55 години. Всъщност тази хипотеза ще бъде доста приложима през следващите години, защото трудно в днешни дни, един учител би останал в тази професия 30-40 години, а сме имали примери и с 50 години стаж. Тези случаи ще останат по скоро в историята и образованието ще стане много по динамично- споделя председателя на синдикат "Образование".

"Аз самият преподавам на студенти и всъщност тези които са бакалаври и завършват учителски специалности споделят, че по скоро не планират да работят като учители."

-Защо, какво ги плаши?

Плаши ги фактът, че цялостния пакет от екстри на професията е доста труден и пълен с неизвестни. Като почнем от заплащането за млади учители, които далеч не са привлекателни. Очакванията на днешните студенти, според наша анкета бяха за 1500 лв преди години, а днес около 1000 евро стартова заплата. От там нататък обаче им липсва усещането, че те могат да бъдат в свой дом в училище. Страхът дали ще се преборят с агресията и с бумащината поставя на кантар желанието им да влязат в системата или да останат, ако вече са част от нея. Трябва да се работи в тази посока. Да, с министерството на образованието имаме един прекрасен диалог и почти оскъдни резултати. Именно в борбата с бумащината и борбата с агресията, в структурирането на родителското партньорство. Защото и тук има един страх в колегите, които са станали преподаватели- новата визия на родителско партниране в посока обществени съвети и в посока да бъдат наблюдавани учители, придобива формат на команден стил. Такава практика липсва в Европа.

Да, статистиките за следващите години са безспорни. Тази година министерството на образованието очаква да има около 4 500 пенсионирани учители.

Какви са примерите за израстване в йерархията на системата. Има ли усещане за назначения на директори и заместник директори по политически симпатии и познаства. Има ли нормативна база на основата на стаж, квалификация?

Това е най- точния пример. Може би защото един учител при сегашната нормативна база трябва да е работил десет години поне, за да стане старши. Това е първата кариерна стълба. Което не е чак толкова престижно, но е първата стълбица. Но за да стане директор, по новия закон и наредба за статута и професионалното развитие, са необходими само три години. И почти никакви конкретни изисквания за опит в системата, говоря за управлеченски опит, говоря за ценз във формат управление на образованието. Политическите лобита и рамо се случват имено поради факта, че няма правила и изисквания. Ако имаше правила нещата щяха да са ясни и щеше да бъде минимизирано това влияние. В момента нямаме правила и обратнопропроционално имаме натиск. Това трябваше да се промени преди много, много години. Например, ние от дълго време предлагаме мандатност на директорския длъжност в системата. За тази идея нямаме подкрепа нито на парламентарно, нито на министерско ниво. Политиката за избор на ръководни длъжности в системата не кореспондира с успешните европейските практики. Казахме вече, няма добри изисквания за ценз, няма добри политики за контрол, квалификация. А от лидера на образователната институция, в случая директора, зависи цялостното развитие на определено училище и детска градина. Зависят възможностите за иновация, за автономия и свобода на учителя който да може, да твори и да се отдаде на ученик. И не на последно място, да се отърве от бюрокрацията и агресията, която спъва неговите усилия да бъде пълноценен педагог.