Христо Русев е млад фотожурналист, роден в Свиленград. Той е едва на 23 години, но негови снимки можем да намерим по страниците на международно признати медии като The New York Times, The Guardian, The Times, Washington Post, Wall Street Journal, BBC, CNN, Associated Press, National Geographic Magazine, New York Magazine, ELLE Magazine и много други.През последните три години получава наградата за Най-добър млад български фотожурналист на БГ ПРЕС ФОТО, както и първа награда в категорията международна фотожурналистика. От януари 2018 г. Христо е член на Асоциацията на европейските журналисти в България.
Започва да снима за местен вестник още като ученик, първото сериозно събитие, което отразява, са наводненията в с.Бисер през 2012 година.
Пътува и разказва фото истории от най-опасните места по света.
Светлана Вълкова разговаря с него:
Стана случайно...На Нова година през 2009-а, тогава бях на 14, ми се падна парата от баницата. С нас беше фоторедакторът на местния вестник „Старият мост”, той предложи да ме научи да снимам. Аз се съгласих и казах на баща ми: С този лев от баницата ще си купя фотоапарат.
Имах събрани 200 лева, но не стигаха. Предложих на татко с въпросния лев да пуснем тото, аз измислих числата и...спечелихме! Точно 200 лева, колкото ми трябваха, за да си купя апарата! Така започнах.
Първите снимки, които правих, бяха пейзажи. Струваше ми се по-лесно, не знаех как да снимам хора. След около две години покрай вестника започнах да отразявам събития в региона.
През 2012 година, когато станаха наводненията в с. Бисер, се свързах с една варненска фото агенция, те ми харесаха снимките и започнах да работя с тях.
Разкажи за това първо сериозна събитие, което си отразил. Сигурно е било голямо изпитание?
Бях ученик в 10 клас тогава, бяхме в час, като разбрах за трагедията. Веднага взех фотоапарата и хукнах. Снимах на много опасни места, по скъсани диги, ходих с пожарникарите, които спасяваха бедстващи хора...Не си давах сметка за рисковете. Докато снимаш, нищо не усещаш, не знаеш какво си направил, после го осмисляш и разбираш колко опасно е било...
Работиш на свободна практика, пътуваш по цял свят. На кои опасни места си снимал?
На различни места. Отразявал съм конфликта в Куманово, Македония, антитерористичната операция, в която загинаха повече от 16 души.
Също от опасните репортажи, които съм правил, са тези в Париж, месец след терористичните атаки през 2015 година, най-кървавите за Франция. Срещах се с много хора, запознавах се с такива, които са оцелели, успели са да се спасят. Разказвам например за двама влюбени, които са били в едно от нападнатите кафенета, седели са отвън. Те се скарват, момчето си тръгва предварително, момичето влиза да плаща сметката. Точно тогава започват стрелбите. Те са имали късмет, благодарение на този скандал се спасяват и отново са заедно.
С кои свои кадри най-много се гордееш?
Може би с историята ми за бежанската криза, това е най-силното, което съм правил. Фокусът ми бяха децата–бежанци. Те нямат детство, нямат мечти, защото се опитват да оцеляват и порастват бързо по време на пътя. Една от снимките ми беше в Топ 9 на Европейския парламент през 2015 година. Правил съм я в лагера в Харманли. Вижда се една импровизирана класна стая, при минусови температури едно малко момченце беше седнало на земята и гледаше с жаден за знание поглед. Децата учеха английски, за да имат по-добро бъдеще в страната, в която отиваха.
Една от новите ми истории от лятото е от Бразилия. Един месец бях там и влязох в гетата, където царува законът на наркотрафика и търговията с органи. Десетки туристи и местни хора изчезват на ден. Влязох с вътрешен човек и той ми казваше какво мога да снимам и какво не. Защото ако снимаш нещо, което не трябва, може и да не излезеш повече...
Винаги ме е привличало нещо, което не всеки може да го снима, да показвам тези истории, тези места, защото е много трудно да стигнеш до там. Но стигнеш ли – си заслужава да видиш как мислят тези хора и как живея, какво ги води.
Цялото интервю с Христо Русев може да чуете в звуковия файл.
http://hristorusevphotography.blogspot.com/
Жителите по селата също очакват приемането на републиканския бюджет, респективно общински, за да набележат задачите за новата година и плануват разходите си по тях. А дотогава не разчитат само на публичните средства, но и на дарения, спонсори, доброволен труд. „Това ще ми бъде последният мандат. Искам да оставя селото в приличен вид“ – казва по..
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..
Интервю с Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM) Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC“. В предишно предаване представихме новия албум на групата..
От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..
Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..