Николай Русев:"България се появява отново на картата. Говорим си на български. Радвам се, че съм българин, "

“Знаци на свободата и героизма” е международен проект, посветен на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война. Изложбата гостува в НИМ в София. Откриването е от 11.00 часа.Началото е поставено във Варна. В експозицията са включени живописните платна на художниците Марина Варенцова-Русева и Николай Русев, графични творби на руския художник Вячеслав Бабияк и 30 фотографии, факсимилета на документи и текстове, подбрани от историка Борислав Дряновски и фотографа Иво Хаджимишев, автентични предмети използвани от руските и румънски войни, както и от българските опълченци. С  художника Николай Русев разговаря Вяра Николаева:

- Започвайки работа по този проект ти обяви, че той остава отворен. Какво ново има в изложбата?

- Марина Русева допълни портретната експозиция и нарисува Карол І, който е участвал по време на Руско-турската освободителна вона в боевете при Плевен. Обявен за крал на Румъния и Влашко през март 1886 година.  Аз съм нарисувал три нови неща. „Казаци при Дунава”,  „Пътят към София” и платно, което изобразява освобождаването на Ст. Загора. Гибелта на над 14 хил. българи при повторното завземане на града от турската армия.

- Как работиш по тази тема? С какво те привличат баталните сцени?

- По тази тема работя от малък. Интересувам се от история.Фантазьор съм. Обичам да рисувам коне, представям си дрънкането на желязото, на оръжия. Това е романтичната страна. Онова, което остава след боя е ужасно. Що се касае до работата с визуална информация, не само текстова, а и архивни документи, то трябва да отбележа, че дължа много на г-н Борислав Дряновски, бивш директор на Държавния архив-Варна. Опитът в тази посока съм натрупал покрай него. В случая трябваше да вляза в една историческа ситуация, която беше инспирирана от г-н Дряновски, Наско Якимов от издателство „Славена” и проф. Валентин Плетньов, който за жалост вече не е между нас. Той беше директор на Варненския исторически музей. Самата концепция е такава. По време на войната има битки – сражения. Баталните сцени преобладават. Взаимствал съм от архивни изображения и фотографии на военни кореспонденти от много държави.

- Има ли специфика при цветовата гама?

- Да! Лично аз отидох към умбрата и сепията, за да разкажа едно минаване през времето. Не точно избледнялост, а времева история. Исках да не е ярко и наситено. Исках да има спомен за нещо, който в същото време е и конкретен.

- Доколко си повлиян от визуализацията на темата във филмите, които си гледал? Споменавайки „Пътят към София” на мен в съзнанието ми изплува сцената със замръзналите войници забили пушки в снега.

- Специално на картината, която правих от „Либерасион”, френски журнал изобразява тази сцена. Визуалната информация по принцип е най-големия обем информация в човешкото съществуване. С очите възприемаме околния свят. Визуалното повлиява директно. Мозъкът ни възприема и запаметява.

- Какво значи датата 3-ти март за теб?

- Като факт, България се появява отново на картата като държава. Ние си говорим на български и аз се радвам, че съм българин, въпреки трудностите в държавата ни. Ние сме народ с традиции и дух.

- Какво пожелаваш на българите в този ден?

Да са живи и здрави! Да зачитат историята си и да не забравят личностите отдали живота си за свободата ни. Нека да работим за държавата си. Аз се върнах в България с голям идеализъм след студентство в Санкт Петербург. Завърших две магистратури с отличие и избрах България. Ние трябва да си оправим къщичката, за да ни е хубаво тук. Движа се между много хора. Ходя на различни международни форуми. Забелязвам, че изкуството и културата са на втори план. Те държат цивилизацията. Не консуматорството. Духовното трябва да се зачита. Един лъв също има консумация, но няма цивилизация. Това са култура,  дух,  език, религия, обществени стуктури. Не само стадни-родови. Релно погледнато на 99 % живеещи в България им е трудно. На мен в такива моменти на безизходица, когато имам проблеми, които изглеждат нерешими ми помага тоз факт, че мога да творя. Знам, че ще оставя нещо след себе си. Аз съм вярващ и Господ ми помага. „Вярата умира последна”, казва Граф Монте Кристо. Вярвам, че ни очаква по-добро бъдеще. Вярвайте и вие!