НА СЕЛО на Бабинден в Голица, Солник и Бърдарево

публикувано на 20.01.18 в 16:25 | обновено на 21.01.18 в 11:56

Снимка: Радио Варна,Г.Гаврилова

"Пред хана задрънкаха каруци и спряха. Повече от петнайсет-двайсет души селяни влязоха в кръчмата. Само като ги видеше човек, можеше да познае кои отде са. Ето тия с големите калпаци и с червени антерии, мъже едри, космати. Смятат ги малко диви и ги наричат „въяци“, защото говорят с „ва“: „Иване ва!“ „Ела ва!“ .

Това е откъс от "Вечери в Антимовския хан" на Йордан Йовков. Говори за ваяците - етнографска група, която първоначално населява Източна Стара планина - основно селата Голица,Козичино(Еркеч), Доброван (Калгамач) и Аспарухово (Ченге). Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на Дунавска България. Самите ваяци имат себе си за преки потомци на Аспаруховите българи, който останали като остров между славянското население. През годините на османската власт селото се е ползвало с привилегии като дервентджийско село — задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход. Нещо, с което голичани много се гордеят е, че през владичеството в селото никога не са живели турци.

В селото се говори на много интересен архаичен диалект, а интересът към неговото изследване не спира. Името „ваяци“ го дава акад. Любомир Милетич в началото на 20-ти век. Причината за това е честата употреба на сричката „ва“, вместо „бе“, „бре“ и други специфични фонетични особености в говора.

Този говор обаче почти не се среща. Или местните хора не искат да говорят по този начин пред "външни" хора. Какво се е съхранило - ще чуете в предаването.

Село Голица е на 19 километра от Долни чифлик и 50 от Варна. Пътят е четвъртокласен, големите дупки са изкърпени, но основния ремонт на участъка остава мечта.Така, както и намирането на работа и задържане на младите хора в селата.

Няколко неща правят Голица известното село- вероятно сред най-важните са съхранените традиции около Петльовден и паметника на Петела в центъра на селото.

С Петранка Неделчева, ръководител на фолклорната група към местното читалище, тръгваме на гости на бабата с подаръци, сред които и характерната за голишката кухня парена баница или зелник, считана за върха на кулинарията.

Ще разкажем и за родени в село Голица възрожденски деец Атанас Георгиев, които има голяма заслуга за построяването на първата българска църква и училище във Варна, както и за подобно в с. Николаевка, където по-късно живее.

В предаването ще говорим за живота в планината, ще ви срещнем с част от малкото деца в средищното училище, ще търсим перспективите за развитие на района, сред които е и селския туризъм.

След Голица минаваме и през Бърдарево. Едно от малките села в община Долни чифлик – около 60 човека. В района има все още непроучен от археолозите римски път в близост до коритото на река Двойница. По улиците се разхождат кокошки. Дворовете са подредени, но хора не се виждат. Местните са предимно пенсионери, но в почивните дни идват и младите от Долни Чифлик. Красивата природа, тишината и спокойствието карат все повече хора да се върнат към корените си. Разказът на хората там.

В Радио Варна представя разказваме за духа но голичани. Техни наследници са днешните жители на село Солник. Медийната звезда там е баба Радка. Предпочита всички да я наричат така, както внуците и правнуците.