Паша Александрова е наследник на стар възрожденски род от Бесарабия, един от прадедите е опълченец по време на Руско-турската война, а фамилията идва от дядото, който се преселва от Сливенския край - той бил добър воденичар и така наследниците стават Дерменджиеви. Паша успява да открие 400 наследници по целия свят, има снимка на къщата на прапрадядото в Бесарабия и мечтае да посети този край, за да се види лично и с другите си роднини.
Аз отдавна зная за моя прапрадядо, опълченецът Зинови Дерменджиев. Разпитвала съм моя баща, в къщи още стоят тетрадките, където съм "изрисувала" всички мои прапрадеди...
Откъде е Вашият дядо?
Той е роден в Бесарабия, неговият баща също е роден там, но се оказа, че родът е от Сливенския край. Те са се преселили след Руско-турската война през 1830 година заедно с напускането на ген. Дибич-Забалкански.
Преди 3 години мои колеги ми подсказаха да участвам в една историческа конференция и оттогава са по-сериозните ми проучвания...
Знае ли се достатъчно за Вашия род?
В рода - да, но иначе няма достатъчно информация. В музея в Добрич има негови документи.
Как когато няма достатъчно информация в обществото, паметта се съхранява в рода?
Моят дядо прави родова среща през 70-те години и тогава е написана една статия, която впоследствие допълних ...Това за мен е лично постижение...
Какво е важно, когато правим своето родословие?
Най-важното е да говорим с нашите баба и дядо.
Ако са живи!
Така е . Може да потърсим информация и по селата.
Не си даваме сметка, че тези хора утре може би няма да ги има и затова пропускаме момента да съберем историята на своя род, а това е важно.
Моето най-голямо откритие е, че нашият прапрадядо е дошъл в Добруджа след Освобождението. Ние знаехме, че за Бесарабия тръгва неговият баща, а се оказа, че това прави неговият прадядо. Така открихме две поколения, за които не знаехме.
Свързахме се с моя чичо в Бесарабия. Видях и снимките на къщата,където е роден опълченецът Зинови, имам и желание да я видя лично. В тази къща сега живее моят чичо, което е нещо прекрасно като чувство.
Разбрахме докъде стигат корените на Вашето родословно дърво. А къде са неговите клони?
До Якутия, където имам свои братовчедки и с тях поддържаме контакти с помощта на моя чичо от Бесарабия. Но има и във Франция, и в Америка... Има още роднини, но не успявам да се свържа с тях, защото не ми остава време...
Колко са наследниците на този род днес?
Аз съм намерила около 400. Но нямам цялата картина. Само дъщерята на опълченеца има 8 деца, които имат свои...
На какъв език общувате, след като живеят по целия свят?
На български.
Да споделите някоя интересна случка, докато събирахте родословието?
Как открих чичо си в Бесарабия. Той е правнук на брата на опълченеца. Стана по интернет. Започнахме да си пишем в 12 часа вечерта и не спряхме до 5 часа сутринта.
Той ми изпрати снимки, оказа се , че има много неща, които не знаем...Самите спомени ...
Опълченецът Зинови Дерменджиев никога не е прекъсвал своята връзка с роднините в Бесарабия.
Пишели са си писма. За най-обикновени неща - за земите и това, което те са засели. Това, което най-много ме натъжи, че на половин страница са си изпращали поздрави - поименно от всеки до всеки.
В днешно време, при мобилните телефони, с които разполагаме, ние рядко се сещаме да се обадим на своите родители.
Защото семейството определя какви сме ние. Даже и това как изглеждаме, откъде идват нашите имена. Но най-вече защото ще установим връзка с историята и това откъде сме ние.
В последните години наистина светът стана едно глобално село и да се почувстваме част от него, а не като прашинка - трябва да намерим своята история. Паметта на семейството ни е необходимата връзка.
Написаното остава. Има интересни истории, които трябва да се запишат и ако не го направим, няма да останат.
За емоцията от срещите с роднините, за спомените - в интервюто на Габриела Гаврилова
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..