Народната певица Недка Симеонова представи нови записи в ефира на Радио Варна

Съмнявам се. Тези записи се появяват след записите ти с Оркестъра за народна музика на БНР през 2010 г., нали така?

Да, точно така.

Казваш, че са авторски, но те звучат изцяло издържани в духа на народното творчество.

Това е стилът, който аз харесвам. Смятам, че се пишат трудно народни песни, които да звучат близо до автентичното. Човек трябва да познава езика на фолклора, за да се получи това, което трябва да се получи. Аз съм слушала изключително много народни песни. Може би хората, от които съм се учила, пеят този стил, който аз харесвам. Миналия път, когато говорихме за любимите ми изпълнители (бел. авт. „Срещи в 7/8”, изл. на 21.07.2017 г.), аз Ви казах за Стоян Ганчев, който ми е любим певец от младото поколение. Това е стилът, който на мен най-много ми допада. Харесва ми и много се радвам, че точно така се получават нещата. Дано и на публиката се хареса това, което съм направила за тях. Ще се радвам, ако песните се запеят!

А тази „Бяла Станка” и тази „Калинчица” имат ли реални образи в съвремието?

Да, всяка песен разказва някаква случка, събитие. Всъщност начинът, по който се изказват нещата, е важен. Смятам, че по начина,  по който аз съм го изпяла, това е езикът на фолклора. Един колега ме провокира да направя песента „Бяла Станка добруджанка”, след едно участие ми каза „Искам да пееш твоите добруджански песни на данец, много ми допадат”. И това ми беше като муза да я направя. И така, запявайки вкъщи, ред по ред се нареди текстът на песента.

Тези две песни са записани с Оркестър „Еделвайс”. Откога датира Вашето познанство?

Бях поканена от колегите да запиша двете песни, когато те издаваха своя албум. Те са от Силистра и се познаваме от много години. Просто те по-често записват, за разлика от оркестъра, с който аз работя. Аз държа нещата, които записвам, да са нови, за да мога да привлека вниманието на публиката.

А извън тези записи работила ли си с тях?

Да, понякога имам участия с тях, така че съвместна ни е работата, макар и рядко.

Третата нова песен е в дует с Валентин Вълчев...

Песента „Иван на порти седеше” е автентична, аз я знам от детските си години, една от хубавите добруджански песни. Аз му предложих той да я запише, понеже е млад и ентусиазиран, искаше да направи някакъв запис. Аз съвсем случайно му я запях и му казах, че ще му „лежи”. Той много я хареса и прие. Малко след това ми се обади и ми каза „Решил съм да я запишем двамата”. Мен ми се искаше все пак тя да звучи само в негово изпълнение, но не посмях да му откажа. Той реши как да звучи песента, записахме я така, както той поиска. Мисля, че се получи добре.

Струва ми се, че друг дует нямаш до този момент...

Нямам, това е първият, дано не е последният. С Валентин имаме и други планове, но той работи в чужбина и идва в България веднъж или два пъти в годината, и малко по-трудно се подготвят по този начин нещата.

Той добруджанец ли е?

Да, добруджанец е, от Силистренския край. Надявам се и публиката да хареса песента. Оркестърът, с който я направихме, е варненски. Всъщност аз отидох наготово. Организацията по записите беше изцяло на Валентин. Аз лично харесах оркестъра и смятам, че направиха много добър аранжимент. Доволна съм от това, което се случи. Аранжиментът е на Йордан Данев, а музикантите, с които записвахме, бяха Алексей Енчев - гайда, Емил Трушев - кавал, Йордан Данев – акордеон и Даниела Инджова – тамбура.