Зареждащият път Камино

През вековете пътят Ел Камино е бил изминат от хора с различни професии и социален статус, с различно обществено влияние. По него са вървели както забележителни личности в световната история, като Карл Велики, крал Алфонсо II, папа Каликст, така и фермери, свещеници, просяци и пътешественици.

През октомври 1987 г. Камино де Сантяго е обявен за първия европейски културен маршрут от Съвета на Европа. Той е част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Гинка Желязкова е адвокат от Варна. Решава, че има силите и желанието да измине Ел Камино. Отнема й един месец. Ваня Славова я попита за мотивите, с които е взела това решение:

През последните години имах усещането, че тъпча на едно място. Имах нужда от презареждане.

И как се почувствахте? Този път подейства ли Ви презареждащо?

Чувствам се изключително добре. Доказах на себе си, че мога и че трябва да продължа напред. На пътя нямаше намусени, нямаше сърдити хора. Особено вечер, когато се събирахме на местата за нощувка, се пееха песни. Беше много емоционално.

До днес 53-ма българи са изминали традиционния път на Камино - Франсес. Статистиката се води от една българка, чийто живот се е променил след като самата тя изминава този път. Сега тя заедно със своя приятел, когото е срещнала на този път, имат хостел, където посрещат пилигрими.

Колко време Ви отне това пътуване?

За мен Камино  продължи 1 месец. Почивала съм само един ден по здравословен проблем заради крака си. Ежедневно изминавах 25-30 километра. Имаше и дни с по-малко километри...

Труден ли е пътят?

Не мога да кажа, че е много труден. Но ако човек започне от началната точка, трябва да премине едно разстояние от 28 километра през Пиренеите, да се изкачи от надморска височина 200 метра до 1700 и обратно да слезе на 1000. Преходът беше изключително труден, но не е невъзможно!

Моят съвет е, ако човек е готов, да тръгне сам. По пътя срещнах и групи, кой както прецени. По трасето има места за спане. Помещенията за спане са общи. Спала съм и в спални с 60 човека, и в такива с 10. Това зависи от типа собственост - има и общински, има и такива, които се поддържат от доброволци. Пътят Камино през 1987 година е обявен от Европейския съвет за най-стария културен  маршрут на Европа и в последните години той е много посещаван.

Какви финансови средства са необходими за подобно пътуване?

В най-общи линии - човек може с 10-15 евро на ден. Всичко зависи от самия теб. По пътя има магазинчета и всичко е осигурено. Аз самата ядях ядки и малки енергийни блокчета. Носех много вода. Вечер в местата за спане имаше кухни, където всеки може сам да си приготви храна. Може да си купиш за  около 7 евро така нареченото пилигримско меню. Всичко е много добре уредено. Ако съм жива и здрава, ще повторя пътя Камино.

Препоръчвате го и на ваши близки?

Препоръчвам го на тези, които са убедени, че искат да го направят и имат най-вече вярата в себе си. Аз бях убедена, че искам и мога да го направя.

Когато на 6-стия или 7-смия ден бях много уморена, а и времето беше доста мрачно, срещнах едно малко кученце на мястото, където бях спряла за почивка. Аз много обичам кучетата, имам и домашен любимец. Говорех му като на моето куче. То само се въртеше около краката ми и когато тръгнах отново на път, то вървеше пред мен и се обръщаше да ме потърси, ако бях много изостанала. Вървя с мен до следващото населено място и там се върна обратно.

За мен това беше знак, че трябва да продължа.

Цялото интервю с Гинка Желязкова може да чуете в звуковия файл: