Доколко сме независими днес?

В Деня, в който отбелязваме 109 години от обявяването на Независимостта на България ви срещаме с Александър Стойчев - философ и социолог. От 1979г. е асистент по философия в МУ – Варна. От 1997г. – главен асистент по медицинска етика и философия в Катедрата по Социална медицина и организация на здравеопазването – МУ-Варна. Член е на Българската философска асоциация, Асоциация на университетските преподаватели по философия, ICPIC; Експерт по медицинска етика към UNESCO​. Днес от него търсим философското виждане на това доколко сме независими днес - като отделни личности и като държава:

Да си независим в индивидуалния смисъл на думата е условно понятие, тъй като сме взаимозависими, не живеем изолирано в едно общество.Това, което шотландския философ Дейвид Хюм нарича „даване и получаване в обществения живот” показва условността на думичката независим.

Доколко ние като личности сме независими?Оказва се, за съжаление, че сме зависими от толкова много фактори днес.

В една демократична държава, по принцип, гражданите са независими в рамките на закона. Още Русо беше казал: „Свободата на личността свършва там, където започва свободата на една друга личност”. Независимостта на индивида е свързана с вътрешната му свобода - това е смисълът в нашето съвремие.

Още в далечната 1941 година един известен философ казва: „Свободата да изказваме мислите си има някаква стойност само ако мислиш с твои собствени мисли”. Нормалните ограничения върху личността са много малко за сметка на манипулираните такива. Вече манипулацията идва отвсякъде. Тя е политическапропаганда, тя е в рекламата - всички тези неща ни внушават определен тип поведение. За съжаление в обществото това е масово. Това е една тенденция започнала още от средата на 20-ти век. Все по-трудно имаме критично мислещ гражданин, който да оценява нещата сам, без външна намеса.

Оттук и към другия въпрос  - до колко държавата ни е независима днес?

В България този ден през 1908 година слага формалното начало на независимостта на Третата българска държава. Това е един период на подем на Българската нация. Развили сме едно чувство за малоценност като нация.  Това е следствие от големите шамари, които сме получили от националните катастрофи, от Междусъюзническата и Първата световна война, от които още не можем да се оправим като самочувствие. Като държава страдаме и не сме толкова независими, колкото би трябвало да бъдем. Все се лутаме на чия страна да сме – ту на една, ту на друга. Това е причината да не се усеща същината на независимостта днес в нашата държава.