Бой с бастуни в Парламента

Това се случва само година след Съединението, сподели в ефира на предаването "POST FACTUM" професор Петко Петков, преподавател по нова и най-нова история на България. 

Публикуваме част от интервюто с изтъкнатия историк:

-  Какво реално честваме на 6 септември извън историческите събития? Духът на българите ли, какво?

-  Освен Съединението, аз бих се радвал много да честваме и Единението на българите, защото ни е много необходимо. Вероятно съм преувеличил дозата наивитет, но искрено си пожелавам освен съединение, да има и единение.

-  Възможно ли е това да се случи? Живеем в демократични времена, имаме плурализъм и множество партии...

-  Винаги съм вярвал, че може. Въпросът е на свиване на лактите, на партийните страсти, на личния егоизъм. Това е и условието за успех, каквото е безспорно Съединението от 1885 година. Трите големи постижения на българската външна политика – Съединението, обявяването и извоюването на Независимостта и връщането по мирен път, по законен път на южна Добруджа – и в трите случая има свиване на партийните страсти и целеустремяване на националната енергия в една посока. Без обща енергия не се постигат големи цели.

-  Да, така е, при Съединението сами сме се оправили. Един от малкото случаи в историята ни без някой да ни помогне.

-  Разбира се, би могло да се каже, че е чиста случайност. Само седем години след като Великите сили са склонили, направили са жест да има българска държава,  тя да покаже такъв характер, толкова хъс, че недоволна от договора, с който е създадена, да се опита да пречупи този договор. Това  е наистина забележителен и по-скоро случаен факт. Втори път не се е случвало и няма да се случи. Освен вътрешно единение, има и международни политически условия, които благоприятстват /особени отношения между Русия и Англия по това време/.

-  И ние се възползваме. Използваме противоречията в наша полза. Вярно ли обаче, че в Парламента са се били с бастуни?

-  Вярно е, но по друг повод. След като минава уреждането на Съединението през 1886 година, формулата, по която то е признато да не се наруши грубо Берлинския договор е, че българският княз става управител на Източна Румелия. Вечната опозиция е от недоволни и мрънкащи политикани. Един от тях се изправя в Събранието и казва „Какво направихме ние, то няма никакво Съединение. Има си Източна Румелия, тя си е отделна. За какво харчихме тези пари, мобилизация, жертви има в тази война със сърбите. Тогава министър-председателят Петко Каравелов става и казва – яйцето изядохме ние, черупката остана за другите”. Демек – всяко нещо си има цена.

Нужен ли е втори прочит на Съединението? Ако на 6 септември преди 132 години сме се възползвали от ситуацията, то къде е България днес на политическата карта, имайки пред вид, че слоганът на българското председателство на ЕС е „Съединението прави силата”? Отговорите на професор Петко Петков чуйте в интервюто на Емилия Николова за предаването „POST FACTUM”: